Банките са кръвоносната система на икономиката. Чували сме това клише много пъти, но както знаем – клишетата са такива, защото са истина. Банките осигуряват движението на финансовите ресурси, които поддържат „жизнените функции“ на икономиката – те подкрепят инвестициите, потреблението, растежа и стабилността.
Огромното значение на банките за бизнеса и домакинствата предполага и огромно внимание към тяхната дейност. А като добавим още няколко фактора, като изключителната година за финансовите показатели на системата и „интригата“ на върха в класацията по активи, като че ли дойде най-логичният момент Economic.bg да стартира годишното си дигитално издание „Банковите лидери“ 2025.
То е част от по-големия проект RATE, в който представяме класации на лидерите в различни сектори на икономиката, анализираме динамиките в съответните индустрии и представяме тенденциите на пазара – research, analysis, trends by Economic.bg.
Георги Желязков, главен редактор
СЪДЪРЖАНИЕ
Най-големите банки по активи
Общите активи на банковата система доближават размера на българската икономика
През 2024 г. банките в България отчетоха двуцифрен ръст на активите си, като общата им стойност в системата надхвърли 195 млрд. лв. Сумата приближава размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което подчертава стабилността и значимостта на банковия сектор за българската икономика.
Ключов фактор за отчетения близо 12-процентен растеж на активите е ускоряването на кредитната експанзия, особено при ипотечните и потребителските заеми. Допълнителен стимул е "демократизирането" на финансите, движено от дигитализацията на услугите, което улеснява допълнително достъпа до финансиране.
Кой къде е в класацията по активи
Данните на българската народна банка (БНБ) показаха, че и през 2024 г. лидер по активи остава Обединена българска банка (ОББ). Тя зае това място през второто тримесечие на 2023 г., след като беше финализирано сливането с КБС Банк – наследникът на Райфайзенбанк България. ОББ затвърди лидерско си място, отчитайки 10% годишен ръст на активите до 37.5 млрд. лв.
Втората позиция и тази година е за Банка ДСК, чиито активи са се увеличи с над 11% до 36.5 млрд. лв. Въпреки че все още е на 1 млрд. лв. от лидера, спрямо предходната година банката, която е дъщерна на унгарската OTP Bank, е успяла да навакса близо 300 млн. лв. от изоставането си.
На трета позиция и тази година е УниКредит Булбанк, която десетилетия наред беше най-голямата банка в България, но загуби короната си през 2022 г. Към края на 2024 г. нейните активи се оценяват на 34.9 млрд. лв. и нараства с 8.6% за година.
Така активите на трите най-големи банки в България вече доближават 109 млрд. лв. – над 56% от общите активи на системата (191.6 млрд. лв.) и над 50% от стойността на цялата българска икономика през 2024 г. (202 млрд. лв. по предварителни данни).
Четвъртата по стойност на активите е Пощенска банка. Именно тя отчита и най-голямото нарастване – над 16% до 22.6 млрд. лв. Данните показват, че растежът е воден от стабилното увеличение на потребителските и корпоративните заеми.
На пето място е най-голямата банка с предимно българска собственост – Първа инвестиционна банка (ПИБ) – с активи на стойност 15.8 млрд. лв.
Така банките в Топ 5 управляват активи, които се оценяват на близо 77% от цялата банкова система и 73% от икономиката на страната.
Централна кооперативна банка (ЦКБ) заема шеста позиция с активи за 9 млрд. лв. Седмото място е за ПроКредит банк, която отчита едни от най-големите ръстове за годината при бизнес сегмента.
Алианц банк заема осма позиция, а единственото разместване в топ 10 е при tbi bank, която успя да привлече вниманието със значително по-високите си лихви по депозитите – политика, която ѝ помогна да привлече ресурс, с който да ускори кредитирането.
С този свой подход в края на 2023 г. банката влезе в топ 10 по активи в България, а в края на 2024 г. вече е девета с активи за 3.5 млрд. лв.
Последната банка в топ 10 е още една с българска собственост и фокус върху корпоративното кредитиране – Инвестбанк – с активи за 3.5 млрд. лв.
Финансовата система е готова за въвеждането на еврото
Доц. д-р Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“
Доц. д-р Петър Чобанов e подуправител, ръководител на управление „Банково”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат. Народен представител е в шест парламента – от 2013 до избирането му в Управителния съвет на централната банка.
В периода май 2013 – август 2014 г. е министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.
От 2013 г. доц. Чобанов е преподавател по международни финанси, парична теория и парична политика, основи на финансите, история на паричния режим, системен риск, финансови модели, световна финансова система и парична политика, прогнозиране на финансовите пазари, финансова устойчивост в катедра „Финанси” към Университет за национално и световно стопанство (УНСС).
Г-н Чобанов, на какъв етап е оперативната подготовка на българската банкова система за въвеждането на еврото?
По отношение на плащанията, подготовката започна отдавна и през последните няколко години успяхме да приключим стратегически проекта в областта на платежните системи и сетълмента на ценни книжа.
От 20 март 2023 г. стартира новата консолидирана платформа за ТАРГЕТ услуги (ТАРГЕТ) на Евросистемата, която обединява на техническо и функционално ниво платежната система T2 (приемник на RTGS системата TARGET2), системата за сетълмент на ценни книжа TARGET-Securities и услугата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, а през 2025 г. се очаква да бъде добавена и системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS).
БНБ и банковата общност в България, заедно със спомагателната система за SEPA клиентски плащания в евро БИСЕРА участват в новата платежна система Т2 от деня на внедряването ѝ. В съответствие с изпълнението на ангажиментите по Националния план за въвеждане на еврото в Република България, на 11 септември 2023 г. в резултат на съвместната работа между БНБ и Евросистемата, ДДЦК, „Централен депозитар“ АД и банките участници успешно се присъединиха към платформата на Евросистемата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S), което беше важна крачка към интеграцията с еврозоната в областта на сетълмента на сделките с ценни книжа.
През 2023 г. БНБ съвместно с Министерството на финансите, „Борика“ АД и банките в страната осъществиха широкомащабния проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на SEPA. От 1 октомври 2023 г. бюджетните плащания се изпълняват съгласно техническите и бизнес изисквания на общоевропейската схема за кредитни преводи в SEPA, с което приключи миграцията на всички категории клиентски кредитни преводи в левове към стандартите на SEPA. Това значително ще улесни миграцията на бюджетните плащания към SEPA плащания в евро, по което се работи в момента.
През миналата година успешно приключихме с „Борика“ проектите за пълна SEPA достижимост и присъединяването на банките и небанковите доставчици на платежни услуги към услугата на евросистемата за незабавни клиентски плащания в евро TIPS (Target Instant Payment Settlement). С това беше осигурена инфраструктурна и оперативна готовност от страна на БНБ като централна банка в TIPS и „Борика“ като оператор на БИСЕРА по отношение на изпълнението на незабавни преводи в евро – услуга, която е позната вече на българския пазар за плащанията в лева и има голям потенциал за развитие.
Към момента в TIPS участват три банки и един небанков доставчик на платежни услуги, като до 2 месеца ще се присъединят още две банки. Активно се работи по присъединяването и на останалите банки към TIPS, което ще позволи запазване на нивото на услуги за клиентите на банките по отношение на незабавните плащания и след приемане на еврото.
Освен тези два важни проекта, през миналата година започнахме подготовка с „Борика“ на миграцията на картовите плащания към такива в евро и съответното присъединяване на картовата платежната система БОРИКА към TARGET. Този проект се изпълнява в срок и ще приключи преди целевата дата за влизане в еврозоната.
С оглед гореизложеното може да обобщим, че в областта на плащанията оперативната подготовка е в напреднал етап и дейностите се изпълняват в срок.
Имате ли увереност, че в първия работен ден на 2026 г., когато би трябвало България вече да е част от валутния съюз, хората и бизнесът няма да имат никакви пречки при използването на платежните системи?
Както вече споменах, голяма част от дейностите вече са изпълнени и към настоящия етап банките използват платежната инфраструктура на евросистемата, съответно техните клиенти нареждат и получават TARGET и SEPA плащания, като някои банки предлагат и услугата по незабавни плащания в евро. До края на годината ще осигурим с банковата общност, МФ и „Борика“ готовността за миграция на бюджетните плащания, а проектът по миграцията на картовите плащания е в напреднал етап, на ниво тестове и нямаме индикации за закъснения по ключовите дейности.
Освен за гладкия преход към преминаването към еврото, българските банки инвестират приоритетно и в дигитализацията си. Какво още можем да очакваме като продукти и услуги и има ли „подводни камъни“ в този процес?
Банковият сектор традиционно бързо интегрира новите технологии. Процесът по дигитализация на платежните услуги, в частност, продължава паралелно с подготовката на членството на страната в еврозоната както за да се отговори на новите регулаторни изискванията, така и за да се намалят рисковете и да се повиши цялостната ефективност на платежния процес.
Една от инициативите, които бяха въведени на европейско ниво с Регламента за незабавните кредитни преводи в евро и които предстои да бъдат въведени задължително от доставчиците на платежни услуги, е проверката на името на получателя при незабавни и обикновени кредитни преводи в евро. При тази услуга преди инициирането на плащането платецът ще получава информация дали името на получателя, който той е посочил в платежното нареждане, съвпада с името на титуляря на сметката, по която ще се извърши преводът. Услугата цели предотвратяване изпращането на кредитен превод на нежелан получател в резултат на измама или грешка, като се повишава сигурността и потребителската удовлетвореност. Предлагането на новата услуга не следва да води до допълнителни разходи или такси за ползвателите на платежни услуги.
Отново с цел повишаване на сигурността на плащанията, очакванията са свързани и с по-масово използване на системи за мониторинг на платежните операции, които използват иновативни технологии, като големи бази данни и изкуствен интелект, за откриване на необичайно поведение и предотвратяване на измами в реално време.
В сферата на плащанията БНБ, като оператор на RINGS и националния компонент TARGET-BNB, винаги се е стремяла да осигури плавен, прозрачен и информиран подход при въвеждане на нови регулаторни, технически и други изисквания, като съдейства в максимална степен на банковата общност и останалите заинтересовани страни. БНБ е в постоянен диалог със системните оператори и банковата общност и участва в съвместни работни групи по текущи проблеми. В тази връзка считам, че правим необходимото за избягване на „подводните камъни“.
Какви са последните инициативи и проекти на БНБ за модернизиране на платежната инфраструктура в България?
През последните години в контекста на изграждане, модернизиране и адаптиране на платежната инфраструктура към разплащания в евро, БНБ подкрепи и участва съвместно с „Борика“, Министерство на финансите и банковата общност в редица проекти. Както изброихме по-горе, това са проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на SEPA, осигуряване на пълна SEPA достижимост на банките участници в БИСЕРА посредством директното участие на БНБ в платежната система STEP2 и присъединяването към системата за незабавни преводи в евро TIPS.
В краткосрочна перспектива и в съответствие с европейските регламенти, БНБ работи и по нормативното регулиране на небанкови доставчици на платежни системи, които да имат възможност да участват в системата с окончателност на сетълмента, оперирани от БНБ.
Стават все популярни незабавните плащания по мобилен номер. Как този нов метод за превод на пари ще промени живота на хората, работата на бизнеса и какъв ще е общият икономически ефект?
Възможността за иницииране на плащане по мобилен номер не само осигурява голямо удобство при операциите, инициирани от мобилно устройство, но и спомага за намаляването на грешките при преводите.
По-специално внимание обаче следва да се обърне на незабавните кредитни преводи, които имат потенциала да променят начина, по който хората и бизнесът се разплащат. На българския пазар вече се предлагат технически решения, базирани на незабавните преводи, които заместват плащането за определени услуги чрез SMS с добавена стойност, напр. плащания за паркиране. В по-общ контекст, с оглед на последните геополитически развития, от изключителна важност за Европа е да гарантира своята автономност при безналичните плащанията на дребно, които в момента до голяма степен сa доминирани от международните картови схеми.
В тази връзка очакванията са свързани с развитието на европейските инициативи, основани на незабавните кредитни преводи, целящи създаването на алтернативи на плащанията с карта, които са по-евтини за бизнеса и по-удобни за потребителите.
Какви регулаторни предизвикателства възникват пред финтех компаниите в платежния сектор на България?
Предизвикателство пред финтех сектора, на което следва да се обърне по-съществено внимание, са и мерките, предвидени с влезлия в сила от януари 2025 г. Регламент относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA). Регламентът установява единни изисквания за сигурността на мрежовите и информационните системи, които поддържат работните процеси на финансовите субекти, и въвежда изисквания относно управлението на риска в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), докладването пред компетентните органи на съществени инциденти с ИКТ, тестването на оперативната устойчивост на цифровите технологии и управлението на риска в областта на ИКТ, пораждан от трети страни, доставчици на ИКТ услуги.
От друга страна развитието на европейската правна рамка предоставя и нови възможности пред финтех компаниите. В тази връзка може да се посочи Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCAR), който се прилага по отношение на лицата, които участват в издаването, публичното предлагане и допускането до търговия с криптоактиви или предоставят услуги свързани с криптоактиви.
Промените в секторното законодателство, свързани с въвеждането на мерки за прилагане на DORA и MiCAR, са изготвени и внесени в Народното събрание и се очаква тяхното приемане.
Не на последно място, следва да се имат предвид и проектите на нова директива и регламент за платежните услуги, които към момента се разглеждат в рамките на Съвета на ЕС и Европейския парламент и които също се очаква да окажат влияние върху развитието на пазара на плащанията.
Снимка: БНБ
Банковият пазар в числа и графики
През 2024 г. само ипотечното кредитиране надхвърли 25 млрд. лв.
2024-та година бе сред най-успешните за банките в България. Те натрупаха рекордна печалба, възлизаща на 3.7 млрд. лв., а общите им активи доближиха 200 млрд. лв. – почти колкото размера на цялата икономика на държавата.
Миналата година се характеризира с укорено кредитиране, което резултира в натрупан нетен лихвен доход, надхвърлящ 5.5 млрд. лв. – 15% ръст на годишна база. За него допринасят както ипотечното кредитиране, чийто годишен ръст от близо 30% е най-високият от 2008 г. насам, така и потребителското, отчасти стимулирано от жилищния бум. Фирмените заеми също растат, макар и не с това темпо, както при домакинствата.
Секторът продължава да е свръхликвиден, а конкуренцията между банките се изразява не толкова в привличането на депозити, колкото в кредитирането, което се вижда и от промоционалните кампании на банките.
За 2024 г. най-осезаемо расте техният ипотечен кредитен портфейл – с приблизително 5.8 млрд. лв., като основно той се разпределя между четирите най-големи банки в България. При първите две в класацията по активи – ОББ и Банка ДСК – нарастването е с над 28%. Но Банка ДСК остава лидер с най-голям ипотечен кредитен портфейл от приблизително 7 млрд. лв. По-висок процентен ръст има единствено при ПроКредит Банк, Инвестбанк и Общинска банка, но там базата е несравнимо по-ниска и номинално увеличението не е толкова съществено.
Ускореното ипотечно кредитиране миналата година направи този сегмент още по-важен за банките в България – той вече представлява близо една четвърт от целия им кредитен портфейл. За увеличението му основно влияние оказват по-скъпите имоти, които от своя страна водят и до по-големи като стойност ипотечни заеми.
По данни на Банка ДСК средният ипотечен заем достига 195 хил. лв. за страната и 240 хил. лв. за София. На практика, по данни на източници от пазара, ипотечните кредити през миналата година като брой растат със 7 – 8%.
Приблизително банките удовлетворяват около половината от исканията за кредит, като ограниченията, които Българска народна банка (БНБ) въведе за последното тримесечие на годината, повлияха единствено на домакинствата с по-ниски доходи, казват експерти.
Очакванията на БНБ са ипотечното кредитиране да забави сериозно растежа си през 2025 г., в резултат на успокояването на цените на жилищата, но все пак ще остане двуцифрен.
А лидерите в сегмента не очакват драстична промяна на лихвите по ипотечните заеми тази година, които са близо до рекордно дъно около 2.5%.
Стимулирани отчасти от ипотечното кредитиране през 2024 г., потребителските заеми нараснаха с 15%. Изявен лидер тук е Банка ДСК с близо 7.5 млрд. лв. портфейл. Традиционно силната в сегмента е Пощенска банка, която затвърждава второто си място с 4 млрд. лв. портфейл. ОББ е трета, а tbi bank – четвърта.
Именно от потребителски заеми банките генерират и най-големи лихвени приходи – първите четири финансови институции, които са лидери в сегмента, натрупаха близо 1.4 млрд. лв.
Лидер при корпоративното кредитиране е УниКредит Булбанк с малка преднина спрямо ОББ. Бизнес портфейлите и на двете вече надхвърлят 10 млрд. лв., като сред лидерите ОББ прави и най-висок годишен ръст (13%). Другата активна банка сред бизнеса е Пощенска, която почти настига ДСК с обеми около 6.5 – 6.7 млрд. лв.
ПИБ е на пето място, а ПроКредит Банк, специализирана в кредитирането на малкия и среден бизнес с акцент върху устойчивостта, записва и един от най-големите годишни ръстове в сегмента и е шеста с портфейл от над 3 млрд. лв. При по-малък стойностен обем внушителен ръст от над 30% прави и традиционно силната в бизнес сегмента Инвестбанк.
Растежът при корпоративното кредитиране обаче изостава значително спрямо това за домакинствата, като неговият дял в цялата банкова система намалява през последните години до малко над 50%.
Депозитите, от своя страна, продължиха да нарастват въпреки нулевите лихви при големите банки и достигат 163 млрд. лв. По-малките финансови институции обаче разчупиха ситуацията и започнаха да предлагат малко по високи лихви по спестяванията на домакинствата – около 2 – 3%, които обаче отново не покриват инфлацията. И въпреки това спестяванията в банките растат – номинално най-вече в най-големите банки.
Изявен лидер е Банка ДСК, а съществен ръст има и при Пощенска банка. Сред топ 10 е и tbi bank, която стана седмата банка с най-много спестявания. В рамките на миналата година тя привлече с 22% повече депозити до общо 2.5 млрд. лв.
Вложенията на бизнеса кореспондират с кредитирането и числата показват, че фирмите държат парите си именно в банките, които го кредитират.
„Да си лидер означава да създаваш тенденции“ – как се гради нов банков модел
Камелия Минева, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ПроКредит Банк
Камелия Минева е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на ПроКредит Банк България от декември 2019 г. Тя става част от екипа на банката през 2010 г., стартирайки като регионален експерт "Кредитиране", а след това и като управител на клон и ръководител бизнес направление "Големи предприятия". Била е и част от екипа на "Кредитен риск" в ПроКредит Холдинг, Германия.
Завършва London School of Economics, специалност "Икономика" и Executive MBA от University of Sheffield.
През 2017 г. е завършила и ПроКредит Академията във Фюрт, Германия. Като част от стратегическия мениджмънт на ПроКредит Банк, Камелия Минева отговаря за развитието на бизнеса с индивидуални клиенти и с малки и средни компании.
Г-жо, Минева нека да започнем от там, защо в ПроКредит Банк се определяте като „Една друга банка“?
Една друга банка сме главно поради различния начин, по който работим. Искаме банкирането да бъде лесно, достъпно, разбираемо за клиентите. И, когато казвам клиенти, имам предвид и физическите лица, и малките и средни бизнеси в България, които са нашият фокус.
Различни сме, защото сме близо до бизнеса, с който работим – малките и средните предприятия. Много повече време прекарваме при нашите бизнес клиенти –в производствените предприятия, в техните складове, офиси – отколкото в нашите собствени клонове.
Различни сме дори като начин на обличане – бизнес облекло, но с маратонки, за да е малко по-лесно да стигаме до клиенти си. Всеки може да види разликата дори като влезе в нашите офиси – те са цветни, интересни, прозрачни.
Тоест това е вашата визия като цяло за пазара – да е по-достъпен, по-лесен?
Абсолютно! По-разбираем, по-близък до клиентите. Защото банковият сектор трябва да се ориентира към нови услуги не само по отношение на технологиите, но и по отношение на нуждите на клиента. А как да разберем нуждите на клиента, какво го затруднява, какви са целите му, ако не сме близо до него и не си говорим на един език?
Винаги има някаква интересна история зад подобни драстични промени, като „Една друга банка“. Спомняте ли си как се роди идеята за тази кампания?
Спомням си много добре. Радвам се, че колегите в маркетинг отдела ни са готови да правят смели неща и да прилагат новите идеи. Но не сме станали „една друга банка“ от миналата или от по-миналата година. Такива сме като начин на работа от самото ни стъпване на българския пазар преди повече от 20 години.
Идеята на кампанията „Една друга банка“ беше да се покажем такива, каквито сме в действителност. Не през известни лица, които да се появяват на реклами, не през клишета, които виждаме в банковите реклами. Искахме да избягаме от това.
Затова взехме смелото решение да направим „една друга маркетинг кампания“, в която да излезем с истинските си лица, дори с лицата на Управителния съвет на банката и да покажем какви сме в ежедневието си.
А как си представяте банковия сектор в България след 10 години. Какви големи промени виждате?
Банковият сектор със сигурност се променя. Много често, когато чета мненията на експертите за това, което предстои в сектора, се говори за повече регулация и дигитализация.
Банковият сектор е нормално да бъде силно регулиран, защото той трябва да бъде сигурен за клиентите. Но от друга страна регулациите затрудняват дигитализацията, тъй като товарят процесите с повече бюрокрация. Според мен трябва да се обърне повече внимание на опростяването на процесите.
Ако гледаме проучванията, в Европа над 50% от хората, които са до 40 години, предпочитат да не работят с традиционните банки, а с изцяло дигитални банки и финтех компании.. Т.е. те искат достъп до по-лесен, по - бърз, по-иновативен процес, защото финтех компаниите например все още не са регулирани толкова много, колкото банките.
И другото, което клиентите със сигурност искат, са по-ниски такси. Това е нещо, върху което банковият сектор ще трябва да помисли и ще трябва да работи.
Трансформацията понякога до голяма степен се случва и от смяната на поколенията...
Така е, а поколенията са много различни и, според мен, те стават още по-различни, защото темпът на дигитализация се ускорява с всяка година. Младежите, които в момента са до 20 – 25 години, са свикнали да правят абсолютно всичко през телефона си и с един клик.
В нашата банка едно физическо лице може да направи абсолютно всичко дигитално – през това да се идентифицира, да си открие сметка –това отнема само около 7 минути, вкл. да получи кредит абсолютно дигитално.
Казахте, че банките трябва в бъдеще да се замислят над тези неща. Мислите ли, че вече го правят?
Започнаха да го правят. Определено го виждам като посока през последните 5 години. Със сигурност COVID също подпомогна това да се случва по-интензивно. Но в България все още не виждаме работещи модели на напълно дигитализирани процеси. Клоновете на банките и физическото присъствие почти не е намаляло през последните 5 г. Дигиталните канали се предлагат по-скоро като алтернатива, но все още не виждаме абсолютно успели, изцяло дигитални или поне банки с наистина малък брой офиси на нашия пазар. Нещо, което вече виждаме в Европа, и съдейки по клиентската удовлетвореност и анкетите, които виждам там, тези банки печелят много повече клиенти в момента.
В какво ПроКредит Банк е лидер?
За мен има голямо значение какво означава лидер. Лидерът не се измерва в това каква е позицията ни, размер активи или най-голямата печалба. Това е концепцията за лидерство, която е от преди няколко години. В наши дни лидер е повече този, който е гъвкав, този, който може да прави промени, този, който създава тенденции. И в това отношение аз смятам, че изцяло сме лидер в работата ни с малък и среден бизнес в България.
Нашата специализация, нашата експертиза ни прави лидер в този сектор.
Според мен да си лидер означава и да можеш да мотивираш хората около теб и те да ти имат доверие, да те следват и да са доволни. И именно това излиза като резултат, когато ние правим анкетите си за удовлетвореността на нашите клиенти. Със сигурност резултатите от тях са едни от най-високите на пазара и това е нещото, което ни прави всъщност лидер.
Това изглежда като ваша кауза.
Да! И не на последно място – дигитализацията, която за нас започна преди повече от 10 години. В момента няма нещо, което едно физическо лице да не може да направи с нас дигитално или бизнес клиент, който да не прави 100% от ежедневните си банкови операции с нас онлайн.
Снимка: ПроКредит Банк
Надпреварата за банковото суперприложение
Конкуренцията движи развитието на мобилното банкиране, а финансовите институции инвестират постоянно в дигитализация
Конкуренцията между банките в България и борбата за всеки клиент, както и все по-голямото проникване на финтех компанията Revolut движи развитието на мобилното банкиране в страната.
Само в последната половин година някои от най-големите баки в България, сред които УниКредит Булбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка, пуснаха нови приложения за мобилно банкиране. Банка ДСК също работи по нова апликация, която ще бъде готова по-късно през годината. Трети пък постоянно надграждат приложението си с нови функционалности или с нови системи за сигурност. Пример е tbi bank, които казват, че през изминалата година са въвеждали нова функционалност на всеки три седмици.
Периодът за изработването на изцяло ново мобилно приложение варира от 9 месеца до 2 години за банките в България, а крайната цел е потребителите да управляват финансите си по-бързо, интуитивно, сигурно и евтино. Подобренията са резултат както от динамиката при конкуренцията, така и от анализа на поведението на потребителите и обратната им връзка.
А залогът е все голям – все повече клиенти на банките използват мобилно банкиране. Съществен плюс за тях е, че услугите през него обикновено са драстично по-евтини от посещение на място в банков клон, а в някои случаи изобщо няма такси. Достъпът до приложенията става по-лесен и бърз посредством биометричните данни, а отпускането на потребителски кредит през приложение вече е стандарт и в някои случаи не е необходимо посещение в офис на нито един етап от процеса.
Основна цел на банките в България е да надграждат мобилното банкиране с различни услуги извън него, които да дадат добавена стойност на клиентите.
Излизането извън традиционното банкиране и полагането на основите на суперприложенията може да се види, например, при апликацията на ОББ, която показва най-близките зарядни станции за електромобили. От своя страна tbi bank поддържа шопинг секция в приложението си с около 250 онлайн търговци.
През изминалата година за големите банки бе приоритет и въвеждането на инвестиционни продукти. За ОББ това бе услугата ИнРесто, която позволява на клиентите да инвестират своето „ресто“ (бел. р. – остатъка до следващата по-висока цяла сума) всеки път, когато правят покупки с дебитна карта. УниКредит Булбанк позволи регулярни инвестиции през мобилното си приложение чрез платформата Onemarkets Fund. Първа инвестиционна банка създаде ново меню „Инвестиции“ в отговор на повишения интерес към новите възможности за управление на средствата. То дава достъп на клиентите до финансови инструменти както на Българската фондова борса, така и на международните пазари в Европа и САЩ, а във функционалностите влиза и създаване на списък с любими инструменти и възможност за нотификации при достигане на определена цена на даден финансов инструмент. Услугата позволява на клиентите да подават директни поръчки до борсите – както пазарни, така и лимитирани.
Извън инвестициите УниКредит Булбанк и ПИБ вече предлагат закупуване на винетка от апликацията. Инвестбанк пък стана първата банка, която въведе разработената от „Борика“ услуга за заплащане на паркиране в „синя“ и „зелена“ зони през банково приложение – алтернатива на SMS-ите, но без допълнителни такси, които телекомите начисляват в зависимост от индивидуалния план.
Най-разпространеният финтех и близък до банкова услуга – Revolut – се похвали с преминаване на кота 1 милион потребители в България. Моделът му на парични преводи между потребителите на апликацията, които са без такси до определена сума, революционизира пазара, а като конкурент в България се яви услугата blink p2p, която обвърза IBAN-а с мобилния номер. Услугата се предлага вече от седем български банки – ОББ, Банка ДСК, УниКредит Булбанк, ПИБ, ЦКБ, tbi bank и Инвестбанк.
ОББ пък надградиха своя дигитален асистент „Кейт“, който вече изпълнява p2p преводи и с гласови или текстови команди.
С поглед към евентуалното приемане на еврото в България в своето мобилно приложение Пощенска банка вече позволява на клиентите да преглеждат своите наличности по сметки и карти и в евро.
Занапред ОББ планира да интегрира възможност през апликацията си клиентите да получават анализ на своите разходи. С помощта на дигиталния асистент „Кейт“ пък те ще могат да заплащат и битови сметки, а от приложението ще е възможно и плащането на местни данъци и такси. Най-голямата банка по активи ще инвестира и във възможността клиентите да плащат за „синя“ и „зелена“ зона, както и глоби.
УниКредит залага на още услуги извън традиционното банкиране, а Пощенска банка – на услуги за автоматизирани спестявания, инвестиции в различни инструменти, бърз процес по кандидатстване за различни продукти и продажба на допълнителни услуги.
ПИБ планира въвеждането на заплащане на паркирането в „синя“ и „зелена“ зона чрез приложението, както и „удобен и улеснен процес за покупка на продукти като монета и кюлчета.
А Инвестбанк планират нови blink функции, опции за персонализиране на банкирането, по-интуитивен интерфейс и интеграция с допълнителни финансови услуги.
Трансформация с фокус върху клиента
Новото поколение дигитално банкиране от Пощенска банка е вече тук
В забързания свят на финансите, където времето е най-ценният ресурс, а дигитализацията е ключова, Пощенска банка представя обновените e-Postbank и m-Postbank – следващото ниво в дигиталното банкиране. Част от мащабната трансформация на финансовата институция с фокус върху клиента, тези иновативни платформи съчетават безкомпромисна сигурност, интуитивен дизайн и разширени функционалности, предлагайки несравнимо банково изживяване.
Разработени за рекордно кратко време от екип от водещи експерти, e-Postbank и m-Postbank бележат нов етап в управлението на личните финанси. Нашата мисия е да направим банкирането по-достъпно, по-бързо и по-сигурно, предоставяйки на клиентите пълен контрол върху финансите им чрез интелигентна автоматизация, персонализирани услуги и инструменти за вземане на решения в реално време. Тази трансформация не е просто технологично обновяване, а дългосрочен ангажимент към бъдещето на дигиталните финанси.
Подобрените дигитални услуги на Пощенска банка вече са достъпни за клиенти, регистрирани от началото на годината. В момента тече процес на поетапна миграция на съществуващите потребители. Този плавен преход ще гарантира, че над 1 милион клиенти на банката ще могат да се възползват от усъвършенстваните функционалности на новите платформи. Персонализираните известия, актуализациите в реално време и постоянната помощ гарантират на клиентите пълен контрол и информираност.
e-Postbank и m-Postbank са създадени с дългосрочната визия да предоставят интуитивно, сигурно и ориентирано към бъдещето банкиране, което се адаптира към динамичния начин на живот на клиентите.
Тази трансформация е непрекъснат процес и ние сме ангажирани с въвеждането на още по-иновативни функционалности, които ще затвърдят силната позиция на Пощенска банка в дигиталното банкиране.
„В Пощенска банка продължаваме успешното осъществяване на нашата дигитална стратегия. Вярваме, че смелите решения днес са в основата на успехите ни утре и това фокусира усилията ни да достигнем едно различно ниво, превръщайки се в технологична компания с банков лиценз, която предоставя на клиентите си възможност да управляват финансите си чрез интелигентни персонализирани услуги.“
Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка
Снимка: Пощенска банка
Има място за още големи сделки на банковия пазар
Теодор Маринов, член на УС и изпълнителен директор „Финанси“ на Обединена българска банка
Теодор Маринов e член на УС, изпълнителен директор „Финанси“ на Обединена българска банка. Влиза в управлението на ОББ от юни 2010 г., когато е избран за член на съвета на директорите. От септември същата година заема позицията генерален директор Корпоративно банкиране на банката. След придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Group през юни 2017 г., Теодор Маринов става член на Кънтри тийма на КВС Group за България, член на УС и изпълнителен директор Легаси на ОББ. През юли 2022 г. е избран за изпълнителен директор „Финанси“. Има магистърски степени по „Бизнес администрация“ от London Business School и „Системи и управление“ от Технически университет, София. Теодор Маринов е носител на професионалната квалификация CFA (сертифициран финансов аналитик) от 2001 г. Завършил е INSEAD Inter-Alpha Banking program през 2002 г.
За банките в България 2024 г. като че ли мина под знака на ипотечното кредитиране. Прогнозирате ли забавяне тази година и какво ще се случи с лихвите по жилищните заеми?
Наистина ръстът от 25% на българския пазар на ипотечни кредити през 2024 г. е впечатляващ – както в европейски, така и в глобален контекст. За сравнение, страните с висок ръст в еврозоната имаха увеличение на ипотечните портфейли под 5%, с изключение на Хърватия и Словения, където ръстът доближи 10%. Близка до миналогодишната динамика на българския пазар имаше в периода 2005 – 2008 г., като тогава обаче стартовата база беше значително по-ниска.
Нашето очакване е за постепенно успокояване на ипотечния пазар, продиктувано от фундаментални фактори, свързани с търсенето и предлагането на жилищни имоти. От една страна наблюдаваме сравнително намаление на запасите от непродадени нови жилища и увеличаване на цените на новопостроените имоти – и двете тенденции водят до постепенно намаляване на броя на сделките и респективно на ипотечните кредити като функция на пазара на жилищните имоти.
От страна на търсенето, очакваме постепенно намаление на кръга от потенциалните купувачи, било то за първи имот за живеене, или с инвестиционна цел. В количествено изражение очакваме за 2025 г. все още двуцифрен ръст, но забележимо по-нисък от този през 2024 г. Относно лихвите по ипотечните кредити, както знаете, те са обвързани с лихвите по депозитите, привлечени от българската банкова система. Въпреки че наблюдаваме леко покачване на цената на привлечените средства, не очакваме през 2025 г. да настъпи увеличение на лихвите по ипотечните кредити, надхвърлящо 0.2 – 0.3%.
В този ред на мисли, висока ли е конкуренцията сред банките и как тя влияе на пазара?
Намираме конкуренцията за висока – както от гледна точка на общия брой на търговските банки, така и на броя на банките със съществен пазарен дял (примерно над 5%) в отделните продуктови категории.
Има ли място за допълнителна консолидация на банковия пазар и ОББ интересува ли се от такава?
Според мен, все още има място за една или две по-големи сделки. Като цяло групата на KBC разглежда всички интересни сделки на нейните основни пазари, но, разбира се, всичко би зависило от контекста и момента на потенциалната възможност.
Какво място заема България като част от европейския банков пъзел и по-специално ОББ в портфолиото на международната KBC Group?
Групата на KBC е силно фокусирана върху нейните пет основни пазара, които са Белгия, Чехия, България, Унгария и Словакия. България е ключов елемент от бизнеса на KBC и заради силното присъствие на небанковите финансови пазари чрез ДЗИ, ОББ Интерлийз и ОББ Пенсионно осигуряване. Индикация за важността на страната ни за групата на KBC са надхвърлилите 1.5 млрд. евро инвестиции през последните 10 години, като на практика България бе обект на най-съществените придобивания през този период. През 2024 г. ние допринесохме за около 9% от нетната печалба на KBC Group, като очакваме за в бъдеще да станем свидетели на постепенно увеличение на този дял.
На прага на еврозоната сме. С международния опит на KBC Group виждате ли възможни рискове за България, които може да възникнат от присъединяването на страната?
За момента виждаме преди всичко потенциални ползи от присъединяването на България към еврозоната. На първо място, то ще доведе до намаление на транзакционните разходи за фирмите и домакинствата, както и до намалението на разходите за финансиране на държавния бюджет и голяма част от кредитополучателите. В същото време бизнесите ще имат възможност да използват значително по-широка палитра от средства, за да хеджират своите финансови рискове – било то валутни или лихвени. В крайна сметка, ще отпадне валутният риск между лева и еврото както от гледна точка на европейските инвеститори, така и на българските спестители – поради стабилността на валутния борд този риск не беше обект на значителен фокус през последните години, но това не означава, че той е изчезнал.
Относно рисковете – на практика основният публичен дебат е за потенциалните инфлационни ефекти от приемането на еврото. Имаме скорошен пример с Хърватия, където еврото беше въведено в момент, който съвпадна с най-сериозната инфлационна вълна в глобален мащаб за повече от 40 години. През 2023 г., когато би трябвало да се реализира инфлационният ефект от еврото, хърватската инфлация беше съпоставима с тази в България за същия период. И двете страни имат исторически по-високо ниво на инфлацията от това в еврозоната и се характеризират със склонност на бизнесите да свръхкомпенсират увеличението на тяхната себестойност, така че близките резултати показват, че по-високото ниво на инфлация във Хърватия не е непременно свързана с въвеждането на еврото.
Кога очаквате официалната валута в България да стане евро?
Това зависи в значителна степен от действията на правителството и парламента, като ние все още считаме 1-ви януари 2026 г. за постижима цел.
Как международна банкова група като KBC гледа на България като инвестиционна дестинация на фона на политическа криза и спонтанни законодателни идеи, като тази за облагане на банките с допълнителен данък?
За съжаление политическата нестабилност и не винаги обмислените конюнктурни законови и данъчни промени не са уникални за България, а са част от новата глобална реалност. Разбира се, подобни развития и нагласи са притеснителни, като нашата роля ще бъде да продължим да водим смислен диалог на институционално ниво и да апелираме за разум и консистентност на предприеманите промени.
Исторически спонтанните популистки инициативи често са довеждали до нежелани последици, далеч надхвърлящи като мащаб и ефект достигнатите за обществото ползи и е добре това да бъде осъзнавано навреме.
Снимка: ОББ
Ипотеките и еврозоната
Моментът за влизане на България в еврозоната сега изглежда удобен за ипотечния пазар
Турбуленция на ипотечния пазар в България не се очаква както при хипотезата, при която България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г., така и ако датата бъде отложена. Възможните промени са по две линии – цените на имотите, които нараснаха с около 30% средно за страната за последните 3 години, и лихвите по ипотеките, които вече две години са около историческото си дъно.
Внушителното поскъпване е свързано, от една страна, с разбирането на българите, че имотът е ключова инвестиция, а от друга, с лихвите, които пък са на тези много ниски нива, дори под тези в еврозоната, заради огромната ликвидност в банките и засилената конкуренция на пазара в последните години.
Експертите са на мнение, че банките ще продължат да се борят за всеки клиент, опитвайки се да запазят лихвите по ипотечните заеми ниски.
„Пазарът е изключително конкурентен, така че част от банките ще направят стъпки за запазване на лихвите си ниски, за да избегнат евентуално рефинансиране на кредитите си, коментира Тихомир Тошев, основател на кредитния консултант Credit Center.
На това мнение е и колегата у от кредитния консултант Creditland Деян Василев.
„Наблюдаваме много добра, здравословна конкуренция между банките. Особено големите 4 – 5 банки наистина се борят за всеки клиент. Ако една си позволи да вдигне лихвите, другите веднага ще заемат тази ниша“, категоричен е той.
Ефектът „еврозона“ върху цените
Историята на страните, присъединили се към еврозоната в последните години, показва, че обикновено цените на имотите нарастват минимално след влизането във валутния съюз. Но има и случаи, макар и по-малко, при които се наблюдава спад при цените. Такава беше ситуацията със Словения, Словакия и Естония, които приемат еврото съответно 2007, 2009 и 2011 г. Трябва да се има предвид обаче, че тяхното влизане съвпада със световната финансова криза, когато цените на имотите се сринаха почти в цяла Европа.
Другият случай е Литва, която приема еврото 2015 г. Нейният ипотечен пазар обаче прегрява преди влизането в еврозоната – последните три години преди това цените нарастват с 90%. След приемането на еврото имотите поевтиняват средно с 30%.
Финансовите експерти обаче не виждат прилики с България.
„Дори и с този ръст ние пак оставаме най-евтината страна в ЕС като цени на имотите. И затова очакванията ми са, че няма да имаме спад, подобен на Литва. Но аз лично не очаквам и ръст, а в следващите няколко години цените да се задържат около тези нива, без значение дали влезем в еврозоната, или не“, казва Тихомир Тошев.
Пример в противоположната посока е Хърватия, която се присъедини към еврозоната в началото на 2023 г. Имотите в столицата Загреб поскъпнаха с между 10 и 15% и с 5 – 10% в по-големите градове след смяната на валутата.
Какво да очаква България?
Ниските лихви в България в момента са в резултат на високата депозитна маса в банките. Настоящата методология за изчисляване на лихвите по ипотеките се базира на разходите, които имат банките, за привличане на финансов ресурс, т.е. лихвите, които те дават по депозитите. При влизане в еврозоната финансовите институции могат да запазят този метод или да обвържат лихвените си проценти с най-популярния европейски индекс – Euribor. Законодателството не ги задължава да сменят методологията си, но Euribor е свързан с възможността да се привлича по-евтин ресурс.
„Със сигурност големите банки имат много по-голяма депозитна маса, отколкото раздадените кредити и си набират достатъчно ресурс от вътрешния пазар. Но голямото предимство на еврозоната е достъпът до ресурс на добра цена“, казва Тихомир Тошев.
Според него изборът да се използва Euribor. Е по-удачен, тъй като тогава ресурсът ще се набира и в последствие ще се отдава при едни и същи пазарни условия.
„Тогава няма да има риск за собствения марж на банките“, казва експертът.
Моментът за влизане на България в еврозоната сега изглежда удобен, що се отнася до ипотечния пазар – Euribor се понижава и вече е близо до най-ниските си стойности, отчетени през 2022 г. Тогава всъщност започна цикълът на затягане на паричната политика.
Според Тошев при хипотезата, при която България влиза в еврозоната, лихвите ще поемат в две посоки в зависимост от метода на изчисляване. В случай че банките изберат да използват Euribor, лихвите в следващите години биха останали същите или биха се понижили минимално. Ако механизмът не се промени, очакванията са банките леко да вдигнат лихвите по депозитите, което да резултира в минимален ръст на лихвите по ипотечните заеми от 0.2 – 0.3 пункта.
Ако датата за влизане в еврозоната бъде отложена, лихвите по ипотеките ще се запазят на нива между 2.2 и 2.9%.
А като положителни примери от еврозоната, които България може да заимства на ипотечния пазар, двамата експерти изтъкват фиксираните лихви и държавни политики за облекчаване на условията за млади семейства.
„Със сигурност ще видим повече продукти с фиксирани лихви за целия период или поне за доста по-дълги от популярните в момента 3 – 5 години“, казва Тошев.
15 млрд. лв. освободен ресурс
При влизане в еврозоната по всяка вероятност ще бъдат освободени около 15 млрд. лв. допълнителен ресурс за банките, който в момента те държат под формата на задължителни минимални резерви в Българска народна банка (БНБ). Те могат да ги използват както за кредитиране, така и за закупуване на държавни ценни книжа на страни като България и Румъния, които са сравнително стабилни в региона, с 3 – 4% годишна доходност, която е по-висока от лихвата по един ипотечен кредит.
„Това е парадоксът, който имаме в България – получателите на ипотечен заем се оказват по-нискорискови от държавата“, казва Деян Василев.
Мисията на Банка ДСК е финансовото спокойствие на българите
Тамаш Хак-Ковач, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Г-н Тамаш Хак-Ковач e председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК от ноември 2020 г. Преди това, от 2012 г. той заема поста председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на JSC OTP Bank, украинското дъщерно дружество на OTP. Преди това работи като председател и главен изпълнителен директор на дъщерното дружество на Commerzbank в Унгария (2000 – 2007). От 2007 г. ръководи дъщерното дружество на Commerzbank в Москва, а от 2010 г. управлява дивизията на Commerzbank за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Завършил е Университета по икономически науки в Будапеща, магистър по финанси и счетоводство. Учил е също в Университета на Саар, Саарбрюкен, Германия, във Виенския университет, Австрия и в Международния институт за управленско развитие, Лозана, Швейцария. От 2004 г. е сертифициран Chartered Financial Analyst.
Г-н Хак-Ковач, читателите на Economic.bg оцениха като най-добро обслужването на Банка ДСК сред всички финансови институции в страната. Кои са приоритетите, на които залагате, за да поддържате това високо ниво на удовлетвореност на клиентите си?
Мисията на Банка ДСК винаги е била ясна: да осигурим пълно спокойствие на българските граждани по отношение на тяхното финансово благосъстояние. Това е водещ принцип за нас вече близо осем десетилетия и вярвам, че клиентите ни го оценяват.
Успехът ни се дължи на способността да се адаптираме към непрекъснато променящите се нужди на потребителите. Клиентските очаквания към обслужването – както във физическите ни клонове, така и в дигиталните канали – непрекъснато се развиват, а ние инвестираме значителни ресурси, за да сме винаги на ниво. Стремим се да осигурим лесен, удобен и сигурен достъп до банкови услуги, независимо дали клиентът предпочита лична среща с наш експерт, или бързо дигитално решение.
В какво и колко инвестирахте миналата година, за да поддържате това ниво?
Банка ДСК управлява най-голямата мрежа от офиси и банкомати в страната и е сред финансовите институции в Европа, които осигурят най-голям брой физически точки за достъп до банкови услуги в Европа.
Това е сериозен ангажимент, който изисква инвестиции от над 500 милиона лева годишно за поддръжка и развитие на инфраструктурата ни. Освен това, допълнително инвестираме над 50 милиона лева в нови активи, като софтуер, хардуер, модернизация на офисите ни и внедряване на нови банкомати. Всички тези вложения са насочени към това да направим обслужването по-бързо, по-достъпно и по-ефективно за клиентите ни.
Кое е следващото голямо нещо, което Банка ДСК планира, за подобряване на обслужването и потребителското изживяване?
Изцяло новото ни мобилно приложение, което разработихме със собствени ресурси, вече е достъпно в платформите за сваляне.
Това приложение ще бъде ключовата платформа, която ще даде на клиентите възможността да управляват финансите си тук и сега. Вярваме, че дигиталното банкиране трябва не просто да предлага основните банкови услуги, а да бъде интуитивно, бързо и изцяло съобразено с нуждите на потребителите. В следващите месеци ще продължим да добавяме нови функционалности, които ще направят преживяването още по-пълноценно.
Освен обслужването, кое отличава Банка ДСК на така конкурентния банков пазар в България в момента?
Това, което ни отличава е, нашата история, мащаб и ангажимент към благосъстоянието на българските граждани.
Банка ДСК е институция с дълбоки корени в България, но в същото време е и лидер, който задава бъдещето на банкирането. Нашият мащаб ни позволява да предлагаме иновативни решения и стабилност, докато ангажиментът ни към клиентите означава, че поставяме техните нужди и удобство на първо място.
Снимка: ДСК
Успехът на iBank e съвкупност от стратегически решения и иновации
Живко Тодоров, зам.-председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на iBank
Г-н Тодоров, iBank е лидер по растеж при корпоративното и ипотечното кредитиране през 2024 г. Кои са основните фактори за това – вероятно не става въпрос само за пазарната конюнктура?
Успехът на iBank в корпоративното и ипотечното кредитиране през 2024 г. се дължи на съвкупност от стратегически решения и иновации. На първо място, слушахме клиентите си. Фокусът ни върху персонализираното обслужване и гъвкавите кредитни продукти, които създадохме за малкия и средния бизнес, значително подобриха удовлетвореността на нашите клиенти. Второ, ускорихме дигиталната трансформация – нашите платформи за онлайн и мобилно банкиране станаха ключов инструмент на бизнеса и домакинствата за бърз, сигурен и удобен достъп до финансови услуги.
Какви са прогнозите Ви за 2025 г.?
Ще растем, но разумно. Очакванията ни за 2025 г. са за продължаващ ръст, особено в сегмента на корпоративното кредитиране. Макроикономическата ситуация в страната е напът да се стабилизира. Приемането ни в Шенген, а и предстоящото приемане на еврото стимулират интереса на бизнеса към инвестиции и развитие.
В същото време дигитализацията ще остане наш основен приоритет. Разработването на нови дигитални услуги и оптимизация на съществуващите ще ни позволи да предложим още по-добро потребителско изживяване.
В последните години iBank инвестира много в дигитализация, развивате ускорено и приложението си ibank Mobile. Какво могат да очакват клиентите Ви през тази година по отношение на нови дигитални услуги и функции и като цяло – докъде искате да стигнете по пътя на дигитализацията?
През 2025 г. клиентите на iBank могат да очакват значителни подобрения в нашето приложение iBank Mobile. Освен разширени възможности за онлайн откриване на сметки и кандидатстване за кредити, ще предложим и персонализирани финансови съвети, базирани на изкуствен интелект. Нашата цел е не просто да осигурим удобство, а и да добавим реална стойност към ежедневието на нашите клиенти чрез иновативни решения. Това ще позволи на клиентите ни да имат пълен контрол върху техните средства, както и да получават навременни препоръки за подобрение на финансовото си състояние.
iBank е една от банките, които са част от системата за незабавни преводи по мобилен номер. Как, според Вас, тази нова технология ще окаже влияние на домакинствата, на бизнеса и като цяло – на икономиката?
Незабавните преводи по мобилен номер представляват революционна стъпка напред за българския финансов сектор. За домакинствата това означава по-лесен достъп до финансовите услуги и възможност за извършване на преводи в реално време, без значение от деня и часа. Бизнесът също печели, тъй като може да управлява паричните потоци по-ефективно, намалявайки времето за получаване на плащания и подобрявайки ликвидността си.
Очаквам тази технология да доведе до значително увеличение на електронните плащания и по-голяма прозрачност на икономиката. Системата blink вече променя начина, по който взаимодействаме с парите, и ще продължи да бъде двигател на иновациите в сектора.
Какви са плановете на iBank относно таксите за незабавни преводи? В момента blink преводите до 300 лв. са безплатни, но според Вас могат ли да останат нулеви таксите за по-дълго?
В iBank вярваме, че стимулът за използване на новите технологии трябва да бъде максимално достъпен за нашите клиенти. В краткосрочен план ще запазим политиката на нулеви такси за преводи чрез blink до 300 лв. В дългосрочен план устойчивостта на тази услуга ще зависи от обема на трансакциите и развитието на пазара. Въпреки това нашият ангажимент е да предложим конкурентни условия и да направим преводите по-бързи, по-евтини и по-достъпни за всички.
Blink ли е отговорът на българските банки на навлизането на финтех компаниите, като Revolut например?
Системата blink определено представлява ефективен отговор на конкуренцията от страна на финтех компаниите. Тя осигурява бързина, удобство и прозрачност – характеристики, които потребителите ценят. Въпреки това нашият подход е не само да отговорим на предизвикателствата, но и да използваме предимствата на партньорството между традиционното банкиране и финтех технологиите.
България гони една от последните си големи цели, що се отнася до евроинтеграцията – влизане в еврозоната. Според Вас, това ще се случи ли на 1 януари 2026 г. и ако да – какви ще са големите ползи за бизнеса и домакинствата?
Искрено се надявам, че България ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Това ще донесе стабилност и предсказуемост за бизнеса, по-добър достъп до капиталовите пазари и по-голяма финансова интеграция с останалата част на ЕС. За домакинствата това ще означава намаляване на транзакционните разходи, по-добър достъп до кредити и защита срещу валутни рискове.
Нямам съмнение, че iBank се подготвя от доста време за приемането на еврото. Но можете ли категорично да успокоите клиентите на банката, а и като цяло всички българи, че в първия работен ден на 2026 г. те ще могат да банкират без никакви проблеми?
Категорично да. iBank е напълно подготвена за процеса на преминаване към еврото. Нашите екипи работят по систематично обновяване на всички системи и услуги, за да гарантираме безпроблемен преход. В първия работен ден на 2026 г. нашите клиенти ще могат да банкират нормално, сигурно и без никакви затруднения.
Снимка: iBank
Privilege Consulting Services е решението за Вашето финансиране
Силвия Томова, основател и управител на Privilege Consulting Services
Силвия Томова е основател и управител на Privilege Consulting Services – бутикова компания, специализирана в областта на кредитното посредничество за физически и юридически лица. Притежава над 20 години опит в областта на банковото дело и търговски компании. Магистър по „Банково дело“ и „Мениджмънт“.
Privilege Consulting Services си партнира с водещите банки в България. Основен приоритет за компанията е клиентите да получават безпристрастна и обективна информация за условията на пазара. Осигурявайки им бързи и удобни процедури за кандидатстване и усвояване на средствата по кредити, извършени с гарантирана сигурност и спокойствие.
Privilege Consulting Services е лицензиран кредитен посредник по смисъла на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) по чл.51, ал.1, вписан в Регистъра на кредитните посредници с регистрационен номер No BCI000058 (Регистър на кредитните посредници БНБ). Член на Асоциацията на кредитните посредници в България /АКПБ/.
Г-жо Томова, задават ли се предизвикателства и ще има ли много хора в България, които да изпитват трудности да погасяват кредитите си?
Последното десетилетие по-скоро е показателно за това, че хората все повече преценяват риска и много добре анализират и обмислят ходовете си при тегленето на кредит. Прави ми впечатление, че са доста по-прецизни в избора си – не купуват продукт само защото им е „под ръка“. Банките в България промениха кредитните си политики спрямо изискванията на ЕЦБ и БНБ, така че тези мерки по-скоро ще доведат до ограничаване на кредитирането, което от своя страна да намали броя на хората, които да изпитват затруднения.
Тук е и ключовата ролята на консултанта – още при изготвяне на предложенията за финансиране да обсъди с клиентите евентуалните промени, които биха настъпили, и как това би се отразило на месечната вноска. Това е валидно за всички кредити, които не са с фиксиран лихвен процент. Отчитайки и факта, че към момента лихвените нива в България са едни от най-ниските в Европа, неминуемо ще има промяна в конюнктурата.
Какъв е най-добрият подход, когато хората и бизнесът имат нужда от кредити, така че да се минимизира рискът от невъзможност за погасяване?
За минимизиране на риска от невъзможността за погасяване на кредит е важно да се следват няколко ключови момента – оценката на кредитоспособността преди кандидатстването е ключово и водещо. Когато говорим за финансиране на физически лица, задължително правим анализ на доходите и задълженията на цялото домакинство. Оптималният вариант е съотношението дълг/доход да не надвишава 30%.
Второ и важно нещо е, клиентите да разполагат със самоучастие по сделката. Когато липсват собствени средства, това води до увеличаване на дълга поради необходимостта от теглене и на потребителски кредит. Банките вече наложиха ограничение в процента на финансиране, който не може да бъде повече от 50% от месечните доходи, но въпреки това е добре да не се достига посоченият максимум.
Не на последно място, ясно дефинирани параметри по кредита и преглед на изискванията, които трябва да се изпълняват, за да не се стигне до момента на неизпълнение по клаузите в договора, което да доведе до увеличаване на лихвения процент.
При бизнес кредитите, в зависимост от това дали говорим за оборотно финансиране, или инвестиционно, подходът е по-различен – правим анализ на последните години от дейността, изготвяме 10-годишен прогнозен паричен поток, обсъждаме и се опитваме да предвидим, доколкото ситуацията ни позволява, аспектите, които биха подпомогнали развитието на конкретния бизнес проект, което от своя страна да доведе до плавно изплащане на дълга.
Защо, според Вас, е добре да ползваме услугите на кредитен консултант, когато имаме нужда от заем?
Кредитният консултант е вашият „личен лекар“ за финансите ви. Кредитният консултант ви предоставя обективна и безпристрастна информация за банковия пазар, само за минути събира актуална информация за търсения от вас продукт, отговарящ на профила ви. От там се породи и идеята за слогана на компанията: „Решение за Вашето финансиране!“
Имаме доста ситуации, при които клиентите идват и искат да получат определено предложение, за което техен приятел им е споменал или има реклама по телевизията. И ето тук идва важната роля на кредитния консултант – да прецени и предложи продуктите, които са подходящи за вас, да разчете „дребния“ шрифт и да изложи нещата на разбираем и достъпен за клиента език.
Каква добавена стойност има тази услуга за крайния клиент? Българинът научи ли се да търси мнението на експертите?
Спестяваме им време и пари, получават професионален съвет и договаряме по-добри условя по кредитите. Само след една среща предоставяме пълна и изчерпателна информация, за да може клиентът да сравни и да направи информиран избор.
Все повече хора се обръщат към нас за съдействие и търсят доверен партньор.
Как се развива кредитното посредничество у нас? Частните лица или фирмите са по-активни в ползването на услугата?
Кредитното посредничество в България продължава да бележи изключителен растеж и добива все повече популярност сред кредитополучателите. В зависимост от нуждите, като лицензиран кредитен консултант бих казала, че физическите лица по-често се обръщат към нас за съдействие.
Само за 4 години от създаването си Privilege Consulting Services има портфейл от над 130 млн. лв. и над 700 клиенти.
Изключително горди сме с факта, че голяма част от тях вече се обръщат към нас за покупка на втори или трети недвижим имот, за пореден бизнес проект, което ни дава увереност да продължаваме напред и да вярваме, че вървим в правилната посока на развитие и утвърждаване като бутикова компания на пазара, предлагаща високо ниво на обслужване.
Какъв дял заемат тези услуги на пазара и какъв е потенциалът?
Бих отговорила: все по-осезаем, разпознаваем и утвърждаващ.
По данни на Българска народна банка (БНБ) за целия пазар за 2023 г., общите обеми нови жилищни кредити са били 6.39 млрд. лв., а за 2022 г. – 5.38 млрд. лв., което представлява годишен ръст от 18.77%. Важно е да се отбележи, че в тези обеми не се включват предоговаряния и вътрешни рефинансирания, които възлизат на 1.38 млрд. лв.
От този общ пазар обемите ипотечни кредити, осъществени с помощта на лицензирани консултанти, членове на Асоциацията, са нараснали с 40% до 1.151 млрд. лв. за 2023 г. спрямо 825 млн. лв. за 2022 г. През 2021 г. обемите на ипотечните кредити са били 621 млн. лв.
Пазарният дял на регистрираните необвързани кредитни посредници при ипотечните кредити продължава да расте всяка година: от 20.5% за 2020 г., 26.9% за 2021 г., 30.6% за 2022 г. и достига 33.2% за 2023 г.
За кои кредити най-често се търси посредник?
Водещо е търсеното на най-добрите условия, професионално съдействие и високо ниво на обслужване. Предпочитат среща в офиса ни, без чакане на опашки и шумни банкови салони, в удобно за тях време. Най-често клиентите се обръщат към нас за ипотечни и потребителски кредити. В областта на бизнеса търсенето е за оборотни средства и различни инвестиционни проекти.
Какво не знаят и какво пропускат клиентите, когато започват да се договарят сами с банката? Как могат да изберат консултант и за какво трябва да внимават?
Клиентите често не знаят или пропускат няколко ключови аспекта, когато търсят финансиране: пълна информация за продуктите и услугите, които са свързани с изпълнението на договора за кредит; разходите, съпътстващи сделката; начина на ценообразуване на лихвения процент; какви вноски да изберат и кое е по-изгодно за тях – намаляващи или анюитетни; как се формира ГПР и какво включва.
Списъкът е доста обемен и точно поради тази причина е добре да ползват услугата на консултант. Когато говорим за финансиране, това предполага дълъг период на изплащане и трябва още в началото да се вземат всички посочени детайли под внимание.
На първо място, при избора на кредитен консултант трябва да се провери дали дружеството е в списъка с лицензирани консултанти на БНБ.
След което да се уверите дали има конкретните компетенции, опирайки се на предишен опит и познания в областта на банковото дело. Трябва да не се доверявате на нелицензирани консултанти и такива с неясен опит в кредитирането.
Не мога да скрия факта, че както във всяка една сфера, има доста хора, които се представят за кредитни консултанти, без да притежават необходимите познания. Това води до разваляне на сделки или свръхзадлъжнялост на клиентите.
Като член на Асоциацията на кредитните посредници в България апелираме към професионална етика и продължаваме всеки ден да поддържаме стандарти за високо ниво на обслужване.
Каква е Вашата прогноза за развитие на кредитирането през следващите години? В каква сфера се очаква ръст и къде – забавяне?
На прага на приемането на еврото вярвам, че това ще доведе до по-стабилна и развиваща се икономика. Следващите няколко години ще бъдат предизвикателство, като първите месеци на 2026 г. вероятно ще има проява на лека колебливост, докато премине плавно процесът по превалутиране. След приключването би трябвало да доведе до нормализиране на процесите. За ипотечното кредитиране прогнозите са за стабилност, при запазване на сравнително ниски лихвени нива, което, от своя страна, ще има положителен ефект както върху домакинствата, така и върху бизнеса.
Очакванията ми са кредитирането да продължи да расте, но с по-умерени темпове.
Снимка: PCS
СПЕЦИАЛЕН ПРОЕКТ НА
Автори на текстовете: Антония Симова, Георги Желязков
Маркетинг и реклама: Виктория Илкова
Built with Shorthand