Банковите лидери

Доц. д-р Петър Чобанов – подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“:

Преходът към еврото беше тест за устойчивостта на банковата система – и тя го издържа

Доц. д-р Петър Чобанов e подуправител, ръководител на управление „Банково“, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат. Народен представител е в шест парламента – от 2013 до избирането му в Управителния съвет на централната банка.

В периода май 2013 – август 2014 г. е министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.

От 2013 г. доц. Чобанов е преподавател по международни финанси, парична теория и парична политика, основи на финансите, история на паричния режим, системен риск, финансови модели, световна финансова система и парична политика, прогнозиране на финансовите пазари, финансова устойчивост в катедра „Финанси” към Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Г-н Чобанов, България вече е част от еврозоната. Поглеждайки назад към „финалната права“ в края на 2025 г., кои бяха най-критичните моменти за БНБ и търговските банки при самата техническа замяна на валутата?

Приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. беше резултат от няколкогодишна подготовка, координация и значителни технически усилия както от страна на Българската народна банка, така и от страна на търговските банки. Сред най-критичните моменти във „финалната права“ на процеса се откроиха първоначалното зареждане с евробанкноти и евромонети, адаптацията на софтуерните системи и логистичните предизвикателства в периода на двойно обращение.

Първоначалното зареждане на банките и последващото подзареждане на търговците с евробанкноти и евромонети представляваха ключов етап за осигуряване на нормално наличнопарично обращение от първия ден на 2026 г. Процесът включваше мащабна логистика, свързана с доставката на евробанкноти и с производството в кратки срокове на значителни количества евромонети с българска национална страна. Необходимо беше да се осигурят подходящи площи за съхранение както в БНБ, така и в търговските банки. Допълнителни изисквания към търговските банки и търговците бяха свързани със съхранението, за да се гарантира недопускане на преждевременно пускане на еврото в обращение. БНБ започна първоначалното зареждане на 3 ноември 2025 г., за да бъдат налични достатъчни количества за първите дни след въвеждането на еврото.

Съществено техническо предизвикателство беше и адаптацията на софтуерните системи, включително на банкоматите, така че те да преминат към работа с евро още от първите минути на 1 януари 2026 г. Според оповестените данни първата транзакция по теглене на евробанкноти от банкомат беше извършена непосредствено след полунощ, което потвърди успешното превключване на системите.

Периодът на двойно обращение през януари 2026 г. изискваше БНБ и банките да поддържат значителни наличности както в левове, така и в евро. Паралелно с това БНБ трябваше да организира плавното изтегляне на левовите банкноти и монети от обращение, като всяка партида се проверяваше за съответствие и истинност преди последващо унищожаване. Натоварването през първите дни на двойното обращение ясно показа значението на детайлната логистична подготовка и ефективната координация между институциите.

Първите дни след въвеждането на еврото бяха изпитание не толкова за нормативната рамка, колкото за оперативната устойчивост на банковата система. Фактът, че не се стигна до съществени затруднения в работата на банките, е показателен за успешната подготовка и за високата степен на готовност на институциите за техническата замяна на валутата.

Ключови фактори за успешното справяне с предизвикателствата в този период бяха създадената координация на оперативно ниво на всички субекти по веригата (БНБ, банки, инкасо компании, големи търговци и т.н.), както и личната ангажираност директно на висшия мениджмънт в БНБ, банките и отговорните институции. По този начин времето за реакция от вземане на решение до имплементация бе сведено до минимум.

Като особено критична може да се определи и миграцията на платежните системи и процеси към такива в евро, предвид значителния обем от дейности, тяхната сложност, продължителност и ресурсна обезпеченост, както и взаимосвързаността между отделните процеси и системи. Необходимо беше миграцията, в т.ч. и годишното приключване, превалутирането, техническата пренастройка и обновяване на системите на финансовия сектор за работа с евро, да се извърши гладко и прецизно, така че да не повлияе негативно върху предоставянето на платежни услуги на бизнеса и на гражданите и да се избегнат евентуални ликвидни, финансови и репутационни рискове.

Присъединяването на България към еврозоната, като национална стратегическа цел, е резултат на дългогодишни усилия и последователни политики на всички институции. В тази връзка от страна на БНБ, банковия сектор, небанковите доставчици на платежни услуги (ДПУ), операторите на платежни системи и централните депозитари бяха успешно завършени многогодишни проекти за осигуряване на съответствие с бизнес и техническите стандарти за плащания и ценни книжа в еврозоната.

Смятам, че процесът на преминаване към новата валута в контекста на платежните системи се осъществи плавно, безпроблемно и в добър синхрон между БНБ, БОРИКА АД и банките. Бих искал да отбележа, че предварителната подготовка и планиране на процесите беше от решаващо значение. В изпълнение на задачите по Националния план за въвеждане на еврото, с водещата роля и активното участие на БНБ през последните години бяха реализирани редица значими проекти в областта на платежните системи, които впоследствие осигуриха този плавен и безпроблемен преход на безналичните плащания от лева към евро.

Чрез директното участие на БНБ в STEP2, на банките и небанковите ДПУ беше предоставена възможност за извършване на клиентски плащания до над 5000 ДПУ в SEPA зоната, която обхваща общо 41 държави в Европа.

С включването на БНБ като централна банка в платформата на Евросистемата за незабавни SEPA кредитни преводи TIPS (TARGET Instant Payment Settlement) на банките и небанковите ДПУ се осигури възможност да извършват незабавни плащания в евро на принципа 24/7/365, в рамките на до 10 секунди.

Картовата платежна система БОРИКА се присъедини към TARGET и с приемане на еврото картовите плащания в лева безпроблемно преминаха към такива в евро.

В края на 2025 г. функционирането на платежните системи в лева - RINGS, БИСЕРА6 и БОРИКА, беше прекратено след цялостно и навременно изпълнение на всички операции в левове. Дейностите по миграцията от лева към евро, вкл. превалутиране, реконсилации и трансфер на балансите по сметки на банките от RINGS към TARGET, бяха успешно извършени в добра координация със засегнатите страни.

Имаше ли аспекти от подготовката, в които смятате, че системата можеше да се справи по-добре, и какви поуки извлякохте от целия процес на преминаване от лев към еврото, включително периода на двойно обращение през януари?

Подготовката за присъединяване към еврозоната представлява мащабен и многостепенен процес, който включва законодателни промени, техническа и оперативна готовност, институционална координация и активна комуникация с обществото. В този контекст системата като цяло демонстрира висока степен на мобилизация и професионализъм. Опитът на държавите, които последно са се присъединили към еврозоната, показва, че дори при добра предварителна подготовка винаги съществуват аспекти, които могат да бъдат усъвършенствани, тъй като преминаването от лев към евро е изключително комплексен процес както от техническа, така и от комуникационна гледна точка.

Натрупаният опит очертава няколко области, в които подготовката би могла да бъде още по-ефективна. На първо място, комуникацията с гражданите и бизнеса можеше да започне по-рано и да бъде още по-целенасочена, за да се ограничат притесненията, свързани с механизма на превалутиране, закръгляването на цените и възможното отражение върху покупателната способност. Съществено беше и гражданите да бъдат по-ясно информирани, че през първите шест месеца на 2026 г. банките извършват безплатна обмяна на левове в евро в неограничено количество по официалния курс, както и че през периода на двойно обращение могат спокойно да използват наличните левове за ежедневни плащания.

Законът за въвеждане на еврото предвиждаше, че при плащане в брой в левове или евро търговецът връща ресто изцяло в евро, а само при липса на достатъчна наличност може да върне остатъка изцяло в левове. Това правило изискваше допълнително разясняване в първите дни на прехода. В същия период БНБ и търговските банки осигуряваха обслужване и през съботните дни, което улесни гражданите, но и този ангажимент следваше да бъде по-широко комуникиран предварително.

Както отбелязах, процесът на преминаване към еврото в областта на платежните системи беше извършен плавно и безпроблемно. При банките, предвид сериозните предизвикателства, имаше планирани минимални прекъсвания при предоставяне на услугите, за които клиентите бяха предварително уведомени. БНБ, банките и БОРИКА АД имаха висока степен на организационна и техническа подготовка, с детайлни планове и проведени съответни тестове и симулации. В резултат на всичко това миграцията беше изпълнена успешно. Усилията на БНБ и банковия сектор и добрата организация и координация на дейностите на платежните системи беше високо оценена и от експертите от ЕЦБ, с които активно работихме през втората половина на 2025 г.

В обобщение, процесът на подготовка за присъединяване към еврозоната ясно показва, че ранното планиране, добрата институционална координация и активната, навременна комуникация с обществото са ключови фактори за успешно и устойчиво преминаване към еврото.

Какви са първите Ви наблюдения върху икономическата динамика след приемането на еврото? Оправдаха ли се опасенията за инфлационен натиск, или пазарните механизми и контролът успяха да тушират т. нар. „спекула“?

Към настоящия момент не са налични достатъчно данни, въз основа на които да се направи оценка за ефектите от присъединяването на България към еврозоната върху динамиката на макроикономическата активност в страната.

Отчетните данни за хармонизирания индекс на потребителските цени за януари 2026 г. и експресните оценки за този индекс за февруари 2026 г. показват, че превалутирането има ограничен ефект върху динамиката на потребителските цени, който е основно концентриран в услугите. Според предварителни оценки валутната промяна е довела до около 0.3-0.4 процентни пункта по-висока месечна инфлация при потребителските цени през януари, като този ефект е изцяло определен от групата на услугите. При групата на стоките наличните данни от търговските вериги за януари и февруари показват минимални промени в цените при превалутирането, без признаци за закръгляне в ущърб на потребителите. При отчитане на текущите развития може да се обобщи, че към момента опасенията за инфлационен натиск не се оправдават.

С какви нови регулаторни изисквания ще се сблъска българският банков сектор през тази и следващата година, особено в контекста на пълната евроинтеграция?

В контекста на пълната евроинтеграция българският банков сектор вече се сблъсква с редица нови регулаторни изисквания, произтичащи от прилагането на правилата на Евросистемата.

По отношение на режима на минималните резерви, от датата на приемане на еврото банките, лицензирани в България, както и клоновете на чуждестранни банки със седалище в страната, вече прилагат изискванията на Евросистемата за минимални резерви, а Наредба № 21 на БНБ, която уреждаше режима на задължителните минимални резерви (ЗМР) в страната, беше отменена, считано от 1 януари 2026 г.

Съгласно новите регулаторни изисквания банките следва да поддържат 1% от своите клиентски депозити, както и някои други банкови задължения, по сметка в БНБ. За сравнение, до края на 2025 г. изискването по Наредба № 21 на БНБ беше значително по-високо – 12 % ЗМР. Този значителен спад в изискванията за минимални резерви освободи допълнителна ликвидност в банковата система. Банките, които са контрагенти по паричната политика, могат ежедневно да депозират свръхрезервите си, т.е. наличностите, които надвишават изискуемото ЗМР, по сметка в БНБ за депозитно улеснение, за което получават съответната лихва.

Към момента, съгласно нормативните изисквания, свръхрезервите на банките на практика не се олихвяват. През 2026 г. се очакват промени, с които свръхрезервите ще се олихвяват с лихвения процент по депозитното улеснение, без да е необходимо депозирането им по сметка за депозитно улеснение. Промяната ще улесни управлението на ликвидността от страна на банките, тъй като ще отпадне необходимостта от ежедневни операции за депозиране на излишна ликвидност с цел получаване на лихвата по депозитното улеснение.

Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. води до необходимостта от пълно прилагане на изискванията на Регламента за незабавните плащания  от 1 януари 2027 г. От тази дата всички доставчици на платежни услуги в България следва да предлагат на своите клиенти услуги по изпращане и получаване на незабавни кредитни преводи в евро, като за тях следва да се начисляват същите такси като за стандартни кредитни преводи в евро. С цел намаляване на грешките и предотвратяване на определени видове измами доставчиците на платежни услуги трябва да започнат да предлагат безплатно на своите клиенти услугата за проверка на получателя при кредитни преводи в евро в рамките на Европейския съюз. Услугата се изразява в това, че преди инициирането на всяко плащане платецът ще получава информация дали посоченият от него получател е титулярят на платежната сметка, по която ще се извърши плащането. За тази цел ще е необходима обмяна на информация в реално време между всички доставчици на платежни услуги в Европейския съюз.

До края на годината се очаква да бъде финализирана и обновената европейска законодателна рамка в областта на плащанията – трета директива за платежните услуги и изцяло нов регламент за платежните услуги. Тези правни актове няма да въведат революционни нови изисквания, а по-скоро ще осъвременят съществуващите с цел повишаване на тяхната ефективност. Очаква се по-подробна регламентация на отвореното банкиране, мониторинга на платежните операции с цел предотвратяване на измами и възстановяването на средства за неразрешени платежни операции в резултат на определени видове измами.

В малко по-дълъг хоризонт несъмнено най-съществената регулаторна промяна за банките в Европа ще бъде свързана с въвеждането на цифровото евро като законно платежно средство. Законодателният процес по това досие продължава, но въпросът за европейската автономност по отношение на плащанията става все по-належащ.

Настъплението на финтех компаниите е факт. Разглеждате ли ги по-скоро като заплаха за традиционните банки в България, или като двигател за иновации, който ще принуди сектора да се трансформира по-бързо?

Моделът на финтех компаниите несъмнено е предизвикателство за банките в България, тъй като позволява по-ниски разходи и по-голямо удобство за клиентите. Но когато става въпрос за избор на компания, на която да доверят финансите си, считам, че клиентите отдават значение и на други фактори като комплексност на предоставяните услуги, възможност за непосредствен човешки контакт – сфери, в които все още банките имат предимство. От друга страна за младото поколение, което тепърва ще ползва финансови услуги, все по-голямо значение ще има потребителското изживяване, особено по отношение на възможността за онлайн достъп и използване на услуги. В тази връзка безпроблемната работа на приложенията за мобилно банкиране, техният потребителски ориентиран дизайн, бързина и богата функционалност ще придобиват все по-голямо значение за постигане на по-добра клиентска удовлетвореност. В тази все по-конкурентна среда банките са изправени пред сложната задача да балансират процеса на дигитализация на предоставяните от тях услуги по начин, който да не засегне конкурентните им предимства, като в същото време да не изостават от традиционно по-иновативните финтех компании.

Кои технологии, според Вас, ще бъдат „game changer“ за българския банков пазар до 2027 г. – изкуственият интелект при управлението на риска, блокчейн или навлизането на дигиталното евро?

В момента на европейско ниво се работи по различни проекти, които имат за цел да проучат възможностите на новите технологии, за да се отговори на все по-силния интерес на пазарите към дигитализация на активите, като едновременно с това се осигури сигурен, ефективен и иновативен сетълмент с пари при централната банка. Такива са проектите на ЕЦБ: в краткосрочен план – Pontes, който цели да даде непосредствен отговор на пазарните нужди за сетълмент на токенизирани активи, а в дългосрочен план – Appia, с който се проучва как токенизираните активи и DLT технологията могат да осигурят по-ефективна, хармонизирана и сигурна финансова система в Европа. Още тази година се планира да стартира пилотната фаза на Pontes, а през 2028 г. да  се постигне пълна оперативна готовност с разширени функционалности, включително оперативна съвместимост, възможност за работа с повече от една валута и др. Appia изследва възможностите за използване на европейски споделен регистър и мрежа от взаимосвързани регистри, използвайки DLT и технологии за токенизиране,  които могат да служат като инструмент за издаване, регистриране, търговия и сетълмент на токенизирани активи.

Друг иновативен проект, с участието на Евросистемата е проектът Аgora, ръководен от Банката за международни разплащания BIS, в който участват седем централни банки, включително петте водещи международни резервни валути, и частни компании, с водеща роля в сектора на презграничните плащания. Целта тук е да се демонстрира как един унифициран регистър би могъл да подобри ефективността на бизнес и регулаторните процеси при кореспондентското банкиране, като се намалят времето за изпълнение, разходите за транзакция и рисковете пред участващите в трансграничните плащания банки. Използваните технологии се базират на блокчейн и умни договори.

Прилагането на Регламента относно пазарите за криптоактиви (MiCA) също допринася за развитието на иновативните технологии във финансовия сектор, включително на DLT технологията.

Не на последно място, в контекста на предоставянето на платежни услуги, както и в редица други обществени сфери, много обещаваща технология е изкуственият интелект. Считам, че той има голям практически потенциал, който да бъде впрегнат в системите за мониторинг на платежните операции за откриване на нетипично поведение на платеца и съответно за намаляване на измамите при плащанията. Въвеждането на подобни технологии вече е започнало, като очакваме в близко бъдеще този процес до голяма степен да бъде финализиран.

В миналогодишното издание на “RATE | Банковите лидери“ казахте, че финансовата система е готова за въвеждането на еврото. Сега, когато целта е постигната, коя е следващата голяма амбиция пред управление „Банково“ на БНБ?

Определено цифровото евро е една от горещите теми, които се обсъждат и по които се работи усилено на ниво Евросистема. Окончателното решение на Управителния съвет на ЕЦБ относно емитирането на цифрово евро обаче ще бъде взето едва след приемането на съответното законодателство. Очаква се Регламентът за въвеждане на цифрово евро да бъде приет до края на 2026 г., пилотният проект да започне през 2027 г., последван от пускането на цифровото евро за малък брой потребители и пазарни участници през 2028 г. преди потенциалното му първо емитиране и пълно въвеждане през 2029 г.

Пилотният проект ще се осъществи в рамките на 12 месеца в контролирана среда и има за цел да подпомогне проекта по отношение на постигане на оперативната и техническа готовност на инфраструктурата, да осигури пазарната готовност, както и да тества функционалностите на цифровото евро и потребителското изживяване.

На 5 март 2026 г. ЕЦБ публикува покана за изразяване на интерес от доставчиците на платежни услуги (ДПУ) да участват в пилота на проекта за цифровото евро, както и съответната техническа и оперативна информация. ДПУ, които желаят да участват, следва да попълнят въпросник и да го изпратят на Евросистемата до 14 май 2026 г., заедно с всички необходими доказателства в подкрепа на заявлението им. Евросистемата ще оцени всички заявления въз основа на два набора от критерии за подбор: изисквания за допустимост и претеглени критерии за оценка, като ще бъдат селектирани ограничен брой ДПУ, които отговарят на критериите. Предвидено e през юли 2026 г. избраните ДПУ да сключат със съответната централна банка споразумение за участие в пилотния проект.

БНБ, в качеството си на централна банка от Евросистемата, участва и следи развитието на проекта, като работи за осигуряване на необходимата вътрешна организация, техническа подготовка и ресурсна обезпеченост в тази връзка.

Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Банките в България (АББ):

Банките кредитират разумно въпреки скока при жилищните заеми

Г-жа Петя Димитрова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на Банките в България (АББ). Тя е и председател на УС на Фондация „Буров“. Член е на УС на КРИБ, на Университетския съвет на Американския университет в България, на Съвета на директорите на „Борика“ АД.

Петя Димитрова е и главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка (с правно име „Юробанк България“ АД). Професионалният ѝ път в банката започва още през 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на „Юробанк И Еф Джи Груп“ в България. През 2005 г. заема и длъжността прокурист на Пощенска банка. Две години по-късно е назначена за изпълнителен директор и член на УС на ДЗИ Банк. След юридическото сливане на ДЗИ Банк и Пощенска банка тя оглавява обединената банка.

Тя е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, Великобритания, и две магистърски степени по „Финанси и банково дело“ и „Туризъм“ от Университета за национално и световно стопанство и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Г-жо Димитрова, как бихте обобщили 2025 г. за банковия сектор в България, особено на фона на нелекия процес по преминаване към еврото, изнесен в голяма степен от банките в България?

Изминалата 2025-та година беше добра, но същевременно изпълнена с много предизвикателства за банковия сектор у нас.

Въпреки повишените обеми на кредитиране спрямо предходната година, разширяването на продуктовото портфолио и най-вече фокусът върху удовлетвореността на клиентите, банковият сектор реализира сходен резултат с миналогодишния (с 1.8% по-нисък спрямо 2024 г.). Към края на 2025 г. нивото на ROA (възвръщаемостта на активите) се понижава до 1.8% спрямо 2.1% година по-рано. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) също спада до 14.5% спрямо 17.3% за същия период.

Преминаването към еврото беше основен фокус за банките през 2025 г. Това беше дългоочакван момент за сектора. Финансовите институции се подготвят от  няколко години, защото, както знаете, имаше очаквания за присъединяване към еврозоната още предходната година. Въпреки това, за по-малко от шест месеца банките трябваше да финализират редица процеси – да адаптират изцяло системите си, да обучат персонала, да осигурят цялата логистика, свързана с изтеглянето на левовете от обращение, както и да предвидят възможността от всевъзможни рискове.

Благодарение на добрата подготовка, обединението на сектора и добрата синхронизация с институциите, възможните негативни сценарии бяха избегнати. Това се случи благодарение на усилията на над 25 000 служители, наети в банковия сектор.

Може ли конкретно да разкажете кое беше най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в този процес – технологичният преход, огромното количество пари, които се изсипаха на касите в клоновете, или нещо друго?

Най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в този процес не беше само едно, а комбинация от няколко ключови фактора.

На първо място стоеше технологичният преход. Банковите системи трябваше да бъдат адаптирани към работа с новата валута – това включваше промени в основните банкови софтуери, платежните системи, банкоматите, онлайн банкирането и картовите разплащания. Всички тези системи трябваше да преминат през тестове и синхронизация, за да се гарантира, че няма да има грешки при превалутирането, двойната визуализация, обработката на трансакции или отчитането на сметки. И всичко това да се случи по такъв начин, че клиентите практически да не го усетят. Но успяхме да се справим с тази задача.

Вторият съществен фактор беше огромният логистичен натиск върху клоновата мрежа. В началото на процеса в банковите клонове постъпиха големи количества кеш, които трябваше да бъдат преброени, проверени, съхранени и обменени. Това изискваше допълнителен персонал, удължено работно време и сериозна организация на сигурността и транспортирането на паричните средства.

За да илюстрирам мащаба, ще отбележа, че след въвеждането на еврото потокът в банковите клонове беше изключително голям и на ден преминаваха над 120 хил. души. Клоновете на много банките работеха през почивните дни през януари именно с цел да облекчат обмяната на левовете.

Не по-малко важно предизвикателство беше и комуникацията с клиентите. Банките трябваше ясно да обяснят на гражданите и бизнеса как ще протече обменът, какви са сроковете, че няма да има такси и как ще се отрази промяната на техните сметки, кредити и депозити.

Но най-трудната част от всичко беше именно синхронизирането на всички тези процеси в рамките на много кратък период – не само в една банка, а в цялата система. Като е важно да се отбележи, че тук говорим за много разнородни процеси – технологични, логистични и комуникационни. Тук беше и съществената роля на Асоциация на банките, към която има създадена Работна група „Въвеждане на еврото“ и чрез която се координираха между банките и институциите процесите, свързани с присъединяването на страната към еврозоната. Именно управлението на този комплексен преход се оказа най-сериозното изпитание за банковата система, но то беше преодоляно напълно успешно.

Държавата обяви процеса по преминаване към еврото за „приключен“. Според Вас така ли е, от гледна точка на банките?

От гледна точка на държавните институции процесът може да бъде обявен за „приключен“, защото основните етапи – въвеждането на еврото като официална валута, обменът на левове и адаптирането на основните системи – вече са почти приключили. От гледна точка на банковия сектор обаче процесът по-скоро навлиза във финалната си фаза, отколкото да е напълно приключил.

Има оперативни процеси, които продължават. Част от клиентите все още обменят налични средства, а банките трябва да обработват останали левови наличности и да управляват изтеглянето им от обращение. Към момента са изтеглени 89% от левовете, което означава, че остават 3.4 млрд. лв., но немалка част от тях никога няма да бъде изтеглена – поради нумизматична стойност или други причини (унищожаване, незнание и други). Банките ще обменят левове за евро, без такса, до края на месец юни 2026 г., а в БНБ обменът ще бъде безсрочен.

Асоциация на банките продължава да участва активно в Координационния център към Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България при Министерския съвет.

Не бива да се подценява и адаптационният период за клиентите и бизнеса. Банките продължават да предоставят информация и съдействие, тъй като за много хора това е първият реален опит с новата валута в ежедневните банкови операции.

Затова може да се каже, че основната част от прехода е успешно завършена, но от банковата гледна точка има още довършителни дейности. Трябва да подчертая също, че еврозоната не е крайна цел, а една стъпка в правилната посока. Успешният преход всъщност ни постави на една нова писта, на която ни очакват нови възможности.

АББ има ли крайната „сметка“, която финансовите институции платиха за процеса по преминаване към еврото?

Преките разходи по преминаването към еврото надхвърлят 200 млн. евро, като в тази сума влизат основно инвестициите в IT системи, адаптиране на платежната инфраструктура, обновяване на банкомати, логистика и обучение на персонала.

Важно е обаче да се подчертае, че това не е пълната „сметка“ на процеса. Част от разходите трудно могат да бъдат изчислени и често остават извън официалните оценки – като значителните логистични разходи по извличане на левовете от обращение, допълнителното натоварване на клоновата мрежа, удълженото работно време, вътрешните организационни ресурси и пропуснатите ползи от пренасочване на капацитет към този процес.

Всъщност, какви са най-важните ползи от членството в еврозоната за българската икономика, бизнеса и домакинствата, според банковия сектор?

От гледна точка на банковия сектор, ползите от членството в еврозоната са както непосредствени, така и дългосрочни и засягат едновременно икономиката, бизнеса и домакинствата.

На макрониво най-важната полза е повишаването на финансовата и икономическата стабилност. Присъединяването към еврозоната означава достъп до механизмите на Европейската централна банка и по-дълбока интеграция във финансовата архитектура на ЕС, което намалява риска за страната и повишава доверието на инвеститорите.

За бизнеса ключов ефект е премахването на валутния риск. Отпадат и разходите за превалутиране, което директно подобрява ефективността, особено за фирмите с износ или работа с партньори от ЕС, а над 64% от българския износ е насочен към партньори от ЕС.

Друг съществен плюс е свързан с по-добри условия за финансиране на бизнеса. В средата на еврозоната лихвите по кредити обикновено са по-ниски или по-стабилни, а достъпът до капитал е по-лесен.

За домакинствата ползите се изразяват най-вече в по-ниски разходи и по-голяма предвидимост. Премахват се таксите за обмяна при пътуване и онлайн покупки в евро, цените стават сравними във всички 21 държави в еврозоната.

Не на последно място е репутационният ефект – членството в еврозоната ни представя като страна с добре разпознаваема валута. Това води до повече сигурност и очаквания за инвестиции, по-висок кредитен рейтинг и като цяло по-благоприятна бизнес среда.

За банките най-голямата полза не е в един конкретен ефект, а в комбинацията от по-нисък риск, по-ниски разходи и по-високо доверие, които заедно ускоряват икономическото развитие.

Какви бяха основните фактори, които повлияха върху търсенето на кредити от домакинствата и бизнеса през 2025 г.?

През 2025 г. търсенето на кредити беше основно повлияно от ниските нива на лихвените проценти и очакванията за тяхното развитие, увеличението на възнагражденията и съответно нетния разполагаем доход на населението, както и подкрепено от стабилния пазар на труда. Друг съществен фактор беше високата конкуренция между банките и високата ликвидност в сектора. Статистиката бележи ръст на отпуснатите кредити на физически лица за миналата година – с 21.7%, достигайки до 29.9 млрд. евро.

Ипотечните заеми скочиха с близо 30% през 2025 г. Някои икономисти твърдят, че има за какво да се притесняваме от подобно „избухване“ на пазара. Какво е Вашето мнение по този въпрос, и какви са очакванията Ви за 2026 г.?

Данните показват, че този ръст е резултат от комбинация от фактори – ниски лихви, висока ликвидност в банковата система, ръст на доходите и силно търсене на жилища, както и еднократни ефекти около въвеждането на еврото. В този смисъл става дума по-скоро за ускоряване на вече съществуваща тенденция, а не за рязко отклонение от фундаментите.

Трябва да отбележа, че банките кредитират разумно и отговорно, спрямо индивидуалния кредитен профил на всяко едно лице. Считано от 1 октомври 2024 г. БНБ въведе допълнителни макропруденциални изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.

Разбира се, необходимо е да отчетем и че непрекъснатият ръст на възнагражденията и повишаването на разполагаемия доход оказва влияние и върху номиналната стойност в размера на кредитиране. Това е видно и в обратната посока – от гледна точка на депозитите, виждаме, че техният номинален размер продължава да нараства с устойчиви темпове. Същевременно София е една от най-достъпните столици като цена на кв. м в Европа.

БНБ посочва, че инвестициите в жилища се очаква да бъдат стимулирани през 2026 и 2027 г. както от страна на предлагането предвид продължаващата тенденция към нарастване на цените на жилищата, така и от търсенето в съответствие с растежа на разполагаемия доход на домакинствата и благоприятните условия на финансиране.

На последно място, но не и по важност – делът на необслужваните кредити в брутния кредитен портфейл (с просрочие над 90 дни) за жилищните кредити е на ниво едва от 0.32%

Бизнес кредитирането расте доста по-умерено. Очаквате ли раздвижване през 2026 г. и какво, според Вас, ще е влиянието на еврозоната върху желанието – както на бизнеса, така и на самите банки – да участват на кредитния пазар?

Да, очакванията са през 2026 г. да има постепенно раздвижване на бизнес кредитирането, но по-скоро като умерен и устойчив ръст, а не рязък скок. През 2025 г. компаниите бяха по-предпазливи заради несигурността и изчакваха по-голяма яснота около икономическата среда и въвеждането на еврото.

Именно еврозоната ще бъде ключов фактор за промяна на това поведение. От една страна, тя ще доведе до по-нисък валутен риск и по-голяма предвидимост, което насърчава бизнеса да планира дългосрочни инвестиции и съответно да търси финансиране. От друга страна, за банките това означава по-стабилна среда и по-добър достъп до ликвидност, което увеличава готовността им да кредитират.

Ефектът обаче няма да е мигновен – по-скоро ще се прояви чрез постепенно нарастване на инвестиционната активност, особено в сектори като индустрия, енергетика и технологии. Този ефект ще е своеобразен израз на изменението на БВП, склонността на бизнеса да инвестира в условията на геополитически конфликти, повишаване цените на енергийните ресурси, разходите за труд и единица продукция. В този смисъл 2026 г. се очаква да бъде година на възстановяване на инвестиционния цикъл, подкрепен от еврозоната, но без прекомерно ускоряване на кредитния пазар.

Как се промени поведението на спестителите през 2025 г.? Наблюдавахте ли промени в предпочитанията между депозити, инвестиции и други финансови инструменти?

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2025 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 86 млрд. евро, отбелязвайки годишен ръст от 16.4%.

В края на 2025-та година се наблюдаваше продължаващо интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната. Това беше и най-лесният начин наличните средства да бъдат превалутирани, т.е. банките да свършат всичко вместо своите клиенти.

През 2025 г. поведението на спестителите се запази по-скоро консервативно. Депозитите останаха основен инструмент, но все по-често се наблюдава тенденция към диверсификация. Банките предлагат различни инвестиционни продукти, спрямо профила на клиента, в т.ч. и т.нар. структурирани депозити.

От една страна, повишаването на доходите и натрупаните спестявания запазиха интереса към банковите депозити като сигурен и ликвиден инструмент. От друга обаче, средата на ниски или слабо нарастващи лихви насочи част от спестителите към алтернативи с по-висока доходност – като инвестиционни фондове, застрахователно-инвестиционни продукти и дори директни инвестиции в имоти.

Очакванията за въвеждане на еврото също изиграха роля – те повишиха доверието във финансовата система, но и насърчиха по-активно управление на спестяванията, включително търсене на по-добра доходност.

Очакваме през 2026-та година и по‑широко участие на физически лица в инвестициите в държавни ценни книжа (ДЦК).

Всъщност, как решенията на Европейската централна банка относно лихвените проценти ще се пренасят към българския кредитен пазар? Какъв ефект могат да имат върху лихвите по кредити и депозити през 2026 г.?

Присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка към монетарните условия в страната.

Според Макроикономическата прогноза (Декември’25) на БНБ, в средносрочен хоризонт може да се очаква засилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към българската икономика с тенденция към постепенно приближаване на лихвените проценти по привлечените средства до средните за еврозоната. От БНБ прогнозират лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до средата на 2026 г., след което да започнат плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната.

След като приехме еврото, Българската народна банка вече е част от Евросистемата и участва в няколко основни процеса:

• БНБ ще изпълнява решенията на Европейската централна банка, като следва указанията на ЕЦБ за лихвени проценти и други инструменти на паричната политика;
• Участие в съвета на ЕЦБ: Представител на БНБ ще участва в заседанията на Съвета на управляващите на ЕЦБ, като представител на България. Въпреки това, решенията за паричната политика се вземат от всички членове на ЕЦБ, а не само от представителите на отделните национални централни банки;
• Монетарна политика: ЕЦБ ще контролира създаването на паричната база, а БНБ ще следи и регулира местните банкови активи в съответствие с правилата на Евросистемата;
• Нивото на задължителните минимални резерви се понижи от 12 до 1%, каквото е нивото в еврозоната, което освободи над 8 млрд. евро, които банките могат да използват за други цели, вкл. за кредитиране;
• Ще има пряка интеграция на българската банкова система в системите за ликвидност на ЕЦБ;
• БНБ ще трябва да координира усилията си с ЕЦБ относно финансовата стабилност, включително при следене на системни рискове и пазарни дисбаланси.

От 2020 г. България е член на Единния надзорен механизъм и Валутен механизъм II (ERM II), поради което банковият сектор практически в голяма степен вече е част от еврозоната. Големите банки отдавна докладват не само пред БНБ, но и пред ЕЦБ. Практически по отношение на надзор и изисквания те са в еврозоната още от 2020 г., но едва сега ще могат да се възползват от предимствата и възможностите, които тя предоставя.

Камелия Минева, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на ПроКредит Банк:

Ясни условия, бързи решения и по-малко бюрокрация – това търси бизнесът

ПроКредит Банк подкрепя компаниите не само с кредити, но и с експертиза, дигитални решения и иновативни продукти

От 2019 г. Камелия Минева e изпълнителен директор на ПроКредит Банк България и член на Управителния съвет, а от 2025 г. е и негов председател. Тя е част от екипа на банката повече от 15 години, започвайки като експерт „Кредитиране“ и последователно заема ключови управленски роли, включително управител на клон и ръководител бизнес направление „Големи предприятия“. Има и международен опит – като част от екипа по кредитен риск в ПроКредит Холдинг, Германия.

В личен план вярва, че човек трябва да се предизвиква и да учи постоянно, а като професионалист – че банките трябва да се научат да „стъпват в обувките на клиента“.

Следвайки тези свои разбирания, Камелия Минева развива стратегически подход, който поставя потребителите в центъра на управленските решения. Убедена е, че иновациите в банковите услуги и опростяването на процесите скъсяват дистанцията с хората, а най-добрите продукти и услуги се създават благодарение на обратната връзка от клиентите.

Под нейно ръководство ПроКредит Банк играе ролята на двигател на дигитализацията и положителната промяна в сектора, като продължава да се отличава със стабилност, предвидимост и индивидуален подход.

Камелия Минева завършва London School of Economics, специалност „Икономика“, и Executive MBA от University of Sheffield. През 2017 г. е завършила и ПроКредит Академията във Фюрт, Германия.

Г-жо Минева, ПроКредит Банк отбелязва 25 години в България. Кои са най-важните уроци от този четвърт век работа с българския бизнес и домакинства и как се промени ролята на банката през този период?

Тези 25 години са четвърт век и стабилна история. Минават много бързо от днешна гледна точка, но връщайки се назад, осъзнаваме колко много сме постигнали и сме се променили. Уроците ги учим всеки ден – те не са едно голямо нещо, което се случва веднъж, а непрекъснат процес, през който минаваме.

Да имаш време да анализираш и да прецениш къде трябва да промениш посоката, да поставяш приоритети – за нас това е много характерно... Умеем да вземаме смели решения и да правим промени, като в годините изградихме експертиза как да управляваме умело всяка промяна.

Две са важните неща, които винаги са ни помагали – първото от които е екипът и хората в банката. Без тях нищо нямаше да бъде постигнато. Това важи за всяка една компания, която иска да се развива – трябва да инвестира в обучение, да гради устойчива култура и да разчита на едно стабилно и средноуправленско ниво.

И второто е това, че заедно не се отказваме и не даваме назад при първите трудности, когато правим промяна, дори секторът и клиентите да не са готови за нея. Например – при намалението на клоновата ни мрежа преди 10 години и създаването на 24/7 зоните. В човешката природа ни е да отхвърляме новите и непознати неща и първата реакция на част от клиентите ни беше точно тази. Инвестирахме много време да ги обучим и да им покажем ползите от зоните и машините. В ситуация като Ковид, ние бяхме подготвени и силно конкурентни именно поради този модел на работа.

С течение на времето ролята на банката се разви. От институция, която осигурява достъп до финансиране, а преди 25 години дори учеше фирмите, особено микро- и малките, да водят първата базова отчетност, ние постепенно се превърнахме в партньор на бизнеса – подкрепяме компаниите не само с кредити, но и с експертиза, дигитални решения и иновативни продукти. Предоставяме им дългосрочни решения – за 10 години напред – които им осигуряват свобода да планират и им оставят време за истински бизнес. На компаниите им трябва предвидимост и ние искаме да им осигурим точно това.

Утвърдили сте се като „банката на бизнеса“, особено за малките и средни предприятия. Как се разви този модел на партньорство и какво отличава вашия подход към МСП от този на други банки?

Още от самото си стъпване на българския пазар сме фокусирани върху малките и семейни компании, които тогава не бяха във фокуса на банките. В онзи момент повечето от тези бизнеси нямаха финансови отчети. Ние ходехме на място и се научихме да гледаме отвъд числата. Буквално отваряхме тефтера със записките на собственика и гледахме „взел това, дал това“. Запазихме модела на посещение при компаниите, който ни дава възможност да сме близо до предприемачите и да „влезем в техните обувки“ – да разберем как е организиран бизнесът, как се вземат решения във фирмата, кои са доставчиците, партньорите и т.н.

Всичко това провокира у нас различен модел на експертиза, която с годините ни спечели признанието „банката на бизнеса“.

Познаваме различните сектори и с какво се сблъскват, дискутираме предизвикателствата, пред които бизнесът е изправен, и предлагаме решения. Новите регулации за устойчивост и липсата на кадри са болката за всеки бизнес в България при текущата ни демография. Към това прибавяме липсата на пазари и трудните вериги на доставка, както и бюрокрацията, която все още съществува и в банковия сектор.

Стремим се да отговорим на всички тези предизвикателства, като създадем улеснения за компаниите – с ясни и разбираеми условия, кратки договори, по-малко документация, бързо вземане на решения – всичко, което е важно за бизнеса. Следим дори новостите в законодателството и информираме фирмите за мерките, които трябва да предприемат – например CBAM от началото на тази година. Още преди две години създадохме и специален инструмент – безплатен калкулатор за отчитане на въглеродните емисии, с който компаниите могат да проверят „тесните“ места в своята дейност и да я подобрят, но и освен това да използват анализа за своята отчетност.

Заедно с всички банки от групата ПроКредит създадохме и мрежата за бизнес контакти ProConnect. Тя е безплатна за всички наши клиенти и чрез нея те могат да се свързват с утвърдени компании в повече от 10 страни в Европа, където банката развива дейност. 

Експертизата ни, разбирането кое е важно за бизнеса и създаването на работещи решения и услуги с добавена стойност ни правят истински партньор.

Имате силен фокус върху дългосрочното финансиране и инвестиции в модернизация, енергийна ефективност и „зелени“ проекти. Какви са основните инвестиционни тенденции в тази посока, които наблюдавате сред българските компании днес?

Наблюденията ни са, че обикновено външен фактор подтиква този тип инвестиции. За зелените инвестиции най-честата причина е решението за независимост от енергийните ресурси или намаляване на разходите за тях. Модернизацията и автоматизацията на производството пък често е свързана с липсата на работна сила.

Друга важна причина, която води до този тип инвестиции, е необходимостта от повишаване на ефективността на производството и съответно конкурентоспособността на компаниите. Истината е, че българското производство все още догонва европейските компании в този показател. Не можем да се сравняваме дори с някои държави, които не са в Европейския съюз, например Турция.

Увеличаващите се разходи за труд всяка година, предизвикателствата с доставката на суровини, цената на електроенергията карат бизнеса да търси решения. Силен интерес продължаваме да виждаме към инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия – особено фотоволтаични системи за собствено производство, електрически транспорт и решения за оптимизация на енергийните разходи.

Все пак, веднъж направили тази крачка, виждаме, че ефектът се мултиплицира. Собствениците на бизнес разбират всички ползи и постепенно преминават към модел на развитие, основан на по-висока ефективност и добавена стойност.

Всъщност, ESG принципите са интегрирани в политиките на банката от години. Ще продължите ли усилията си в посока устойчиво финансиране, тъй като темата като че ли леко се измести на фона на геополитическите сътресения?

За нас устойчивото финансиране е култура, която не е свързана само с еднократно финансиране на една компания. По-скоро се стараем да създадем цялостен модел за подражание сред компаниите и подходящи продукти и услуги за тях, които да ги мотивират да продължат с инвестициите. Не е тайна, например, че всичките ни „зелени“  продукти и услуги са първо внедрени и изпитани от нас самите – за да усетим от първо лице истинските ползи за бизнеса.

Нещо друго много важно в тази посока – вслушваме се в посланията на клиентите ни, в пулса на пазара и също се стараем да реагираме по адекватен начин. Така се раждат и идеите ни за нови ESG продукти. Един такъв пример е кредитът ни „Инвестиция в служител“, който е нов продукт за нас и съвсем скоро ще представим на пазара. Той се роди в тясно партньорство с нашите клиенти и в търсене на решение за едно от важните за тях предизвикателства в момента – наемането и задържане на хора.

Всъщност, именно в периоди на икономическа и геополитическа несигурност теми като енергийна независимост, ресурсна ефективност и устойчиво производство стават още по-важни, нищо че на ниво държавни политики и бюджети се забелязва обратната тенденция. На микроикономическо ниво, за индивидуалните фирми зелените инвестиции осигуряват по-голяма независимост и предвидимост на разходите, а това носи стабилност на компаниите в несигурни времена като днешните.

ПроКредит беше сред първите банки, които въведоха 24/7 зони за самообслужване и силна дигитализация на услугите. Как виждате следващия етап в развитието на дигиталното банкиране?

За нас технологиите не трябва да заменят личния контакт, а да го допълват.

Когато рутинните операции са дигитални, нашите екипи могат да се фокусират върху консултативната роля – да помогнат на клиента да структурира инвестиция, да оцени риска или да планира развитието на бизнеса си.

Именно този баланс между технологии и персонално отношение е важна част от нашата идентичност като банка. Дигитално банкиране с човешко лице.

Предизвикателство в това отношение е съчетаването на удобство и сигурност за клиентите – търсим лесни и бързи решения, искаме да е лесно, от друга страна сигурността изисква повече сложност в стъпките. Тези два аспекта понякога се „бият“. Да направиш нещо с 1 – 2 клика, за да е интуитивно и бързо, но в същото време да има достатъчно проверки и индентификации, които да са превенция за потенциална злоупотреба. Затова и се увеличават регулациите в тази посока, които не са пречка за дигитализацията в бъдеще, но я правят по-трудна.

Как ви се отразява конкуренцията от страна на големи финтех играчи, като Revolut например?

Финтех компаниите ускоряват иновациите във финансовия сектор и това е позитивна тенденция. Те са силни в определени сегменти – например ежедневните плащания и потребителските услуги. Банковият модел обаче включва много по-широк спектър – управление на риска, кредитиране на физическите лица, финансиране на бизнеса и инвестиции.

Със сигурност силната конкуренция кара и нас банките да бъдем по-иновативни и да отчитаме промените в навиците на потребителското поведение. От друга страна – трябва да отчетем и факта, че Revolut наскоро получи лиценз за банка в Англия, а се опитваше от дълго време. Със сигурност компанията също е предприела действия за приближаване на структурата, отчетността си и регулациите към тези на банките. Бих казала, че двата вида индустрии взаимно се учат от силните си страни и това води само до ползи за потребителите в посока сигурност и подобряване на клиентското преживяване.

Затова по-скоро виждаме финтех компаниите като част от една по-широка екосистема на финансовите услуги.

България вече е част от еврозоната и процесът по преминаване към новата валута беше обявен за „приключен“ от държавата. Какви обаче са първите ефекти, които виждате върху банковата система и финансовия сектор в страната от тази нова валутна реалност?

Това беше голяма трансформация за всички и мисля, че се справихме добре. Знам, че за потребителите банките винаги са „необходимото зло“, но истината е, че никой не разбра колко много усилия и ресурси ангажирахме всички ние.

Членството в еврозоната преди всичко означава доверие – видяхме как реагираха почти веднага на новината миналата година световните агенции за кредитен рейтинг. При равни други условия, това се отразява положително на банковата система чрез по-широк достъп до външно финансиране, по-ниска цена за него. В момента голяма спънка за нас е нестабилната политическа обстановка, геополитическата несигурност и други фактори, извън банковата система. Затова не могат да се усетят всички положителни ефекти.

Другият важен ефект е намаляването на минималните резерви – те освобождават огромен ресурс, с който вече банките разполагат за инвестиции, кредитиране и други подходи за доходност.

Ако погледнем към първата година на България в еврозоната – кое ще бъде най-голямото предизвикателство за банковия сектор и кое е най-голямата възможност?

Преминаването към еврото намали приходите на банките, тъй като отпаднаха таксите за превалутиране и нуждата на клиентите да поддържат две сметки – в лева и евро.

Едновременно с това административните разходи за този преход бяха поети от банките – например разходите, направени за превалутиране на парите в брой, зареждането на търговците с кеш, подготовката на системи – всичко това са преки разходи за нас или загуба на приходи и осезаеми ефекти, макар да не се говори за тях.

Най-голямото предизвикателство ще бъде да се възползваме от привилегията да бъдем член на еврозоната въпреки всички негативни външни фактори, които изброих. Когато си част от стабилна общност, като еврозоната, това ни дава допълнителна стабилност и предвидимост.

Как членството в еврозоната ще промени достъпа до финансиране за бизнеса – ще видим ли реално по-ниски лихви и по-голяма конкуренция сред финансовите институции, а от там и засилване на кредитната активност на предприятията?

В момента ситуацията е много динамична и трудно може да се направи прогноза. Ликвидността на банките се повиши значително поради освобождаването на минималните резерви и при равни други условия, кредитирането би продължило да бъде фокус при много конкурентни лихвени нива. В края на миналата година видяхме и засилено желание за инвестиции от страна на компаниите.

Глобалните сътресения, обаче, може да променят поведението на всички играчи на пазара. В несигурни времена компаниите задържат инвестициите и се ориентират към оборотни средства за финансиране на текущите нужди и презапасяване с ресурси.

В такава ситуация на несигурност, на по-големи държавни бюджети, свързани и с военна дейност, на покачващи се цени на горива е нормално да очакваме по-висока инфлация, затова не е изключено да видим и леко покачване на основните лихви. Въпреки че на този етап ЕЦБ продължава да държи основната лихва на 2%.

Очаквате ли приемането на еврото да доведе до по-голям интерес на чуждестранни инвеститори и банки към българския пазар?

Като цяло, приемането в еврозоната води до пълно елиминиране на валутния риск, който и до момента беше силно ограничен поради наличието на валутния борд в България – около 28 години. Голямото предимство за чуждите компании е елиминирането на разходите за превалутиране, лесното отчитане само в една, позната за тях валута, лесната съпоставимост на цените на ресурси, продукти и услуги и оперирането с една от най-стабилните световни валути. За навлизането на чуждестранни инвеститори обаче има и други ключови фактори – наличие на работна сила, стабилна политическа обстановка, по-малко бюрократични пречки. За съжаление това са фактори, които накараха през последните няколко месеца чуждестранни инвеститори да излязат от пазара ни.

Относно навлизането и на други банкови институции – еврозоната не е решаващ фактор. Българският пазар и в момента е силно конкурентен. Тенденциите са за окрупняване, което не изключва интерес от навлизане на нов играч.

Кристоф Де Мил, кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ:

Преминаването към еврото ще подкрепи както икономиката, така и банковия сектор

Ще продължим да предоставяме иновативни, но прости и удобни решения, за да улесним живота на нашите клиенти

Кристоф Де Мил е кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на УС и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ). Той започва кариерата си в KBC Белгия още през 1995 г. През 2006 г. преминава в CSOB Чехия като изпълнителен директор „Банкиране на дребно“.

Идва в България през 2011 г. като член на кънтри тийма на KBC Group и изпълнителен директор на първата банка, собственост на белгийската група у нас – СИБАНК. През 2011 г. е назначен за изпълнителен директор МСП и ИТ, а през 2014 г. – за изпълнителен директор „Банкиране на дребно“ и „Дистрибуция“ в СИБАНК.

След придобиването на ОББ от KBC Group и сливането на СИБАНК и ОББ, през 2017 г. Кристоф е назначен за главен финансов директор на обединената ОББ и за финансов директор за всички структури на KBC Group в България. Той е и първият иновационен лидер на KBC Group в България.

Кристоф Де Мил пое поста главен изпълнителен директор на ОББ след успешното сливане между ОББ и Райфайзенбанк България, което той ръководи в ролята си на генерален мениджър на Интеграционния офис между 2022 и 2024 г.

Завършил е икономика в Икономическия университет в Гент и има MBA от INSEAD.

Г-н Де Мил, Обединена българска банка отново приключи 2025 г. като пазарен лидер по активи в България, които достигнаха близо 45 млрд. лева (22.8 млрд. евро). Вие получавате тази „корона“ за втора поредна година. През 2024 г. основният принос дойде от приключването на процеса на сливане с KBC Банк България, наред с органичния растеж на активите. Кои обаче бяха основните „двигатели“ на растежа през 2025 г. (увеличение на общите активи с близо 8 млрд. лв.)? Какъв дял от това увеличение на активите на ОББ се дължи на кредитирането и кой сегмент беше водещият?

Да, наистина, както обичам да казвам, да постигнеш първото място е едно усилие, но да останеш най-голям, е резултат от упоритата и постоянна работа на служителите и от доверието, което всички наши клиенти ни дават. Що се отнася до растежа през 2025 г., кредитите бяха основният двигател, докато някои други активи отбелязаха леко свиване през годината.

От увеличението на кредитирането 58% идват от сегмента на физическите лица и 42% – от сегмента на бизнеса. Ипотечните кредити допринесоха най-много, следвани от корпоративните кредити, потребителските кредити, кредитите за малки и средни предприятия (МСП) и микропредприятията.

Как оценявате общото представяне на банковия сектор в България през 2025 г.? Кои бяха факторите, които допринесоха за неговото развитие, и имаше ли изненади, за които пазарът не беше подготвен?

Секторът отбеляза поредна силна година, генерирайки 3.6 млрд. лева печалба при 3.7 млрд. лева през 2024 г., като същевременно поддържаше висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и осигуряваше плавно и успешно преминаване от лев към евро. Високата ликвидност, подкрепяща ниските лихвени проценти по кредитите в съчетание със солиден реален икономически растеж от 3.1%, допринесе значително за този резултат. Секторът беше добре подготвен за приемане на еврото, така че в това отношение нямаше реални изненади.

Какво място заема еврозоната като фактор – такъв, който подкрепи банковия сектор в България или такъв, който го възпрепятства?

Смятам, че преминаването към еврото е благоприятен фактор както за българската икономика, така и за банковия сектор в страната. Активите на банките, деноминирани в евро, както и по-широкият надзор от страна на ЕЦБ, осигуряват допълнителна и по-голяма стабилност на нашия и без това силен сектор.

По-високият кредитен рейтинг на държавата може да доведе до по-голямо доверие на инвеститорите, което ще подкрепи икономическия растеж – нещо положително за финансовия сектор. С течение на времето преходът ще доведе и до по-голямо пазарноориентирано ценообразуване. Нека обаче повторя, че еврото само по себе си не е чудодейна рецепта.

Нуждаем се от стабилно правителство, разумни социално-икономически политики и бюджетна дисциплина. При такива обстоятелства еврото може да бъде допълнителен положителен фактор за икономиката.

Ипотечното кредитиране остава една от най-обсъжданите теми. Общият ръст в системата през 2025 г. се доближи до 30%, което някои икономисти считат за тревожно, докато за пазара на недвижими имоти това е двигател. Според Вас има ли основание за тревога относно темпото на растеж и какви са Вашите очаквания за ипотечното кредитиране през 2026 г.?

Зад разширяването на ипотечното кредитиране с 29.7% на годишна база през 2025 г. стоят солидни икономически причини, свързани със силно търсене на жилища, бързия ръст на заплатите от 11,0% и исторически ниски лихвени проценти от около 2.7% средно за сектора. Тази комбинация се усилва от психологическата динамика около приемането на еврото – смесица от положителни очаквания и несигурност относно неизвестното.

В момента не виждам причина за безпокойство, защото необслужваните кредити в ипотечния сегмент остават на много ниски нива, а банките, ръководени от ограниченията наложени от централната банка, отпускат кредити по-разумно. С отшумяването на психологическия компонент се очаква пазарът на жилища да се охлади сравнително, а изключително бързият растеж на ипотечното кредитиране вероятно ще се успокои през 2026 г. Постепенното отслабване на основните показатели би засилило тази тенденция с течение на времето.

Кредитирането на бизнеса, поне според статистиката на БНБ, остава в сянката на потребителското кредитиране – годишният ръст за системата е под 10%. Какви са вашите очаквания за 2026 г. на фона на прогнозите за забавяне на икономиката – както в България, така и в Европа?

Ръстът на кредитирането в бизнес сегмента е около 7.5% за цялата 2025 г. Въпреки по-умерените перспективи за реалния БВП на България – 3.1% през 2025 г. и 2.7% през 2026 г. и за еврозоната – съответно 1.4 и 1.2% и при очаквана инфлация, която като цяло е сравнима, ние прогнозираме сходен темп на растеж на кредитирането на нефинансовите предприятия от 8.7% в сектора. Това би било много солидно представяне на бизнес сегмента.

Разбира се, геополитическата стабилност и икономическите политики ще определят дали тези очаквания действително ще се реализират. Живеем в много нестабилна среда, която може да обърне нещата доста бързо в друга посока.

В условията на ниски лихвени проценти каква беше стратегията на ОББ по отношение на спестяванията? Какви продукти, освен депозити, предлагахте на клиентите, за да могат да постигнат по-висока доходност на парите си при вас?

Действително, изключително високата ликвидност на пазара допринася за ниските лихвени проценти и доходност не само при кредитирането, но и при спестяванията. Във всеки случай едно стабилно и диверсифицирано портфолио е най-добре да се състои от различни инвестиционни инструменти (спестявания, недвижими имоти, инвестиционни фондове, акции и др.).

Такова диверсифицирано съчетание от активи, със средно до дългосрочен инвестиционен хоризонт, може да донесе по-добри и по-стабилни доходи през целия цикъл. В KBC Group в България ние предлагаме уникален банково-застрахователен модел и в портфолиото ни освен ОББ, като основен кредитор в сектора на физическите лица, ние разполагаме и с водещи компании в областта на управлението на активи, допълнителното пенсионно осигуряване и застраховането. Това ни позволява да предложим на нашите клиенти цялата гама от финансови продукти – ипотечно и потребителско кредитиране, банкови продукти, взаимни фондове, застрахователни инвестиционни продукти, свързани с дялове, пенсионни продукти и др.

Разполагаме също така с над 120 сертифицирани инвестиционни консултанти, които са готови да помогнат на клиентите не само с разнообразно продуктово предложение, но и с индивидуални съвети, съобразени с инвестиционния профил и склонността към риск на всеки отделен клиент.

Може ли да се очакват по-високи лихвени проценти по депозитите през 2026 г.? Ако да, до каква степен влизането в еврозоната и по-тясната интеграция на системата с европейската ще повлияят на лихвените проценти по спестяванията?

Очаква се лихвените проценти по депозитите да останат относително ниски, като се има предвид високата ликвидност в сектора и освобождаването на голяма част от задължителните резерви. Привеждането на вътрешните лихвени проценти в съответствие с европейските нива ще се осъществи постепенно с течение на времето.

Като част от проекта „RATE | Banking Leaders“ не можем да не попитаме за технологиите. Как изкуственият интелект (AI) премина от теоретична концепция към реална полза както за управлението на банковия бизнес, така и за клиентите на ОББ през 2025 г.?

На първо място изкуственият интелект притежава огромен потенциал да улесни работата и живота както на служителите, така и на клиентите. Въпреки това, внедряването му трябва да бъде много добре обмислено в светлината на същността на нашия бизнес и да не поставя под риск доверието и сигурността. Компромиси в тази посока не може да бъдат допускани. Приложенията трябва да бъдат съобразени и с организационната структура като се минимизират присъщите рискове, свързани с изкуствения интелект, като например склонността му да халюцинира.  

Съобразявайки се с всичко това, ние в ОББ използваме изкуствен интелект и той не е теоретична концепция. За пример може да дадем нашият дигитален асистент – Кейт, който се задвижва от ИИ. През 2025 г. над 200 000 клиенти взаимодействаха с Кейт ежемесечно. Така дигиталният асистент извършва дейности по обслужването на клиентите, които отговарят на заетостта на около 35 служители.

Работещите в компаниите в KBC Group в България могат да използват изкуствения интелект Microsoft Copilot. Това е техният собствен вариант на ChatGPT, който им помага в ежедневната работа. Разполагаме с няколко AI-агенти, които автоматизират сложни процеси като обработката на застрахователни искове и откриването на измами при плащания и др. 

Дигитализацията често се свързва с ефективност, но как тя се отрази на „човешкото лице“ на банката? Как намирате баланса между автоматизираните услуги и нуждата от личен контакт в клоновата мрежа?

Дигитализацията и автоматизацията в нашия сектор са неизбежни. Важно е до отбележим, че не става въпрос за внедряване на нови технологии само заради самите технологии. Ние се съобразяваме с темпото и готовността на нашите клиенти. Ясно виждаме, че те бързо възприемат иновациите, когато помагат да направят живота им по-лесен и по-удобен.

В същото време, и може би противно на очакванията, важността на нашето чисто човешко присъствие се увеличава. Наличието на добре подготвени служители в разгърната ни клоновата ни мрежа на първа линия, от една страна, е фактор, който ни отличава от чисто дигиталните играчи.

От друга страна, с всички фалшиви новини и киберрискове, които продължават да съществуват, ясно виждаме, че клиенти ни имат голяма потребност да говорят с хора, които са експерти и на които имат доверие. Те търсят съвет, търсят проверка на това кое е реално и кое не е. И още по-важно, ние сме социални същества, които се чувстват добре благодарение на човешкия контакт. Ето защо инвестираме още повече в нашия търговски персонал и в уменията му да бъде не само високоекспертен, но и е емпатичен, разбиращ и да носи това човешко лице и отношение, от което клиентите най-много се нуждаят.

Със сигурност в бъдеще нашите служители ще правят различни неща и ще работят по различен начин на първа линия, но те остават от ключово значение за нашите клиенти. Те съветват, подкрепят и изграждат истинско доверие.

ОББ беше определена от читателите на Economic.bg като банката, от която са били най-доволни през изминалата година. Според Вас, кои са основните причини хората да Ви гласуват това доверие?

Благодаря за оценката на читателите на Economic.bg, тя е задължаваща. Нашият стремеж е да печелим клиентско доверие чрез прозрачно и справедливо ценообразуване, добро качество на дигиталните и на физическите ни услуги и силна ориентация към хората, както към нашите служители, така и към клиентите ни.

Разбира се, зная, че със сигурност не всичко е перфектно в нашия модел на обслужване и затова обратната връзка, която получаваме, независимо от нейния характер ни дава енергия да продължим да бъдем ориентирани към клиента и да продължаваме да се подобрявам, за да му бъдем полезни във всеки досег с нас.

ESG (екологични, социални и корпоративни въпроси) вече не е просто термин в отчетите. Кои са най-значимите „зелени“ и устойчиви проекти, които ОББ е финансирала през изминалата година, и как те променят бизнес модела на банката?

Подкрепата на нашите клиенти в прехода им към по-устойчив свят и бизнес модел е водещ приоритет за ОББ. За да не бъда голословен, ще дам няколко примера с числа – през 2025 г. новите обеми на финансирането на устойчиви проекти достигнаха 346.5 млн. евро. Над 100 млн. евро са подкрепените инвестиции на български МСП за фотоволтаични инсталации за собствени нужди. Финансирането на зелени/устойчиви недвижими имоти е на стойност от над 285 млн. евро.

За нашите физически клиенти предлагаме „Ипотечен кредит за енергийно ефективен дом“, като през 2025 г. увеличихме финансирането на жилищни имоти, сертифицирани с енергиен клас А и Б, с повече от 200% в сравнение с 2024 г. и т.н.

Ако погледнем към края на 2026 г., какво ще бъде най-голямото изпитание за устойчивостта на българските банки и какви са амбициите на ОББ като пазарен лидер?

Банковият сектор и ОББ, в частност, ще бъдем оценявани по това колко добре сме се справили с основните си услуги към клиентите и към българското общество като цяло. Основната ни цел е да продължим да подкрепяме растежа на кредитирането за жизнеспособни проекти, за да помогнем на нашите клиенти да сбъднат своите мечти и да подкрепим цялостното икономическо развитие.

За тези, които искат да отделят средства за спестяване и инвестиране, предлагаме диверсифицирани, дългосрочни и устойчиви алтернативи и продукти, с които да им осигурим солидна дългосрочна възвръщаемост.

От изключително значение за нас е в един все по-сложен свят да имаме фокус и да можем да гарантираме, че основните ни услуги, като плащания и картови операции, са безупречни и сигурни.

Не на последно място, ще продължим да предоставяме иновативни, но прости и удобни решения с цел да улесним живота на нашите клиенти.

Убеден съм, че стабилен финансов сектор, който процъфтява, благодарение на взаимното доверие между клиентите и финансовите институции, е крайъгълният камък за успешното развитие и благоденствие на  всяка икономика и общество.

Марина Кобакова, главен изпълнителен директор на ING Bank – България:

Работим за баланс между сигурност, устойчивост и дигитална ефективност

Марина Кобакова е главен изпълнителен директор на ING Bank – България. Има над 20 години опит във финансите и банковото дело в големи международни компании и е част от екипа на ING Bank – България от 2008 г.

Г-жо Кобакова, как оценявате присъединяването на България към еврозоната?

Това е исторически момент на стабилност и нови възможности. Еврозоната ще направи банковата ни система още по-конкурентоспособна и ще бъде катализатор за ускорена дигитализация. Искам да благодаря на нашите екипи, които работиха с изключителна отдаденост, за да може този сложен процес по приемане на еврото да премине плавно.

Каква е ролята на дигитализацията?

Дигитализацията е стратегически приоритет за ING. Инвестираме в технологични решения, които повишават ефективността и качеството на обслужване. Ясен пример е дигиталната трансформация на KYC процесите, чрез която превръщаме регулаторно изискване в стратегическо предимство – с по‑добро клиентско изживяване, по‑висока оперативна ефективност и по‑добро управление на риска.

Как ING Bank подкрепя финансирането на отбраната?

ING подкрепя финансирането на отбраната, когато то допринася за сигурността и устойчивостта на Европа и е в съответствие с нашата рамка за екологичен и социален риск. В този контекст ING е сред международните банки, които подкрепят създаването на Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB) – инициатива на държавите от НАТО за отговорно и прозрачно финансиране на отбранителни проекти.

Как се развива партньорството ви с УНИЦЕФ България?

Нашето партньорство с УНИЦЕФ България продължава да разширява възможностите за младите хора. Съвместната ни програма UpShift развива креативност, работа в екип и социално предприемачество и дава пространство на младежите да мечтаят, да създават и да променят своите общности.