Застрахователният сектор доказа готовността си за еврозоната

Пламен Данаилов е финансист с висше икономическо образование от Университета за национално и световно стопанство. Притежава над 22 години опит, като голямата част от него на управленски длъжности в държавната и общинска администрация. Професионалната си експертиза развива в различни организации, като е заемал поста заместник-министър на енергетиката и общински съветник в град София, както и заместник-председател на Постоянната комисия по бюджет и финанси към Столичен общински съвет.

Участвал е като член в Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация и е бил съветник на министъра на културата. В 45-тото и 46-тото Народно събрание е бил народен представител и член на Комисията по бюджет и финанси. Председателствал е Контролния съвет на Камарата на независимите оценители. Г-н Данаилов е заемал ключови позиции в големи международни компании в областта на производството, фармацевтичната индустрия, маркетинга и връзките с обществеността. 

Г-н Данаилов, вече половин година България е официално част от еврозоната. Как се случи преходът към еврото от гледна точка на застрахователния сектор – имаше ли сериозни трусове или системата се адаптира плавно?

По отношение на застрахователния сектор бих искал ясно да подчертая нещо изключително важно – стабилността на този сектор не е просто икономически въпрос, тя е въпрос на обществено доверие и социална сигурност. Затова преминаването към еврото в застрахователния сектор беше един от ключовите фактори за успеха на новата валута.

Шест месеца по-късно с гордост можем да отчетем, че тази част на българската икономика се справи без нито един сериозен проблем. На 1 януари всички застрахователи бяха готови, софтуерните системи бяха настроени и потребителите не усетиха затруднения при преминаването към общата европейска валута. Тук е мястото да кажа, че преминаването към еврото не е еднократен процес. През цялата изминала година секторът, заедно с КФН, работеше за въвеждането на новата валута. Бяха променени десетки наредби, цялата система беше тествана на няколко пъти. На проверка в България мина и европейския надзорен орган EIOPA. Благодарение на тази подготовка секторът премина плавно през тази трансформация и от днешна дата бих я нарекъл огромен успех.

Застраховането е един от фундаментите на финансовата система. То създава предвидимост за гражданите и бизнеса в моменти на риск, несигурност и криза. Именно затова всяко съмнение в стабилността, прозрачността или платежоспособността на участниците на пазара има много по-широк обществен ефект. През последните години секторът премина през сериозни изпитания – повишена инфлация, ръст на обезщетенията, промени в презастрахователната среда, натиск върху цените и необходимост от адаптация към новите европейски регулаторни изисквания. В същото време очакванията на потребителите към застрахователните компании стават все по-високи – както по отношение на сигурността, така и по отношение на качеството и бързината на услугите.

Това поставя и по-високи изисквания към регулатора.

Нашето разбиране е, че когато става въпрос за стабилността на застрахователния сектор, компромиси не могат да бъдат допускани. Затова КФН ще продължи да прилага последователен и строг надзор по отношение на капиталовата адекватност, управлението на риска, ликвидността и защитата на потребителите. Там, където има системен риск или поведение, което застрашава интересите на застрахованите лица, регулаторът трябва да реагира своевременно, категорично и без колебание.

През тази година видяхте, че имаме силата и възможностите да го направим въпреки безпрецедентния натиск върху работата на КФН и нашите служители. С гордост мога да кажа, че не се огънахме и няма да го направим.

Но наред с контрола, секторът има и сериозен потенциал за развитие и стабилизация. Виждаме положителни сигнали – подобряване на капиталовите позиции, постепенно технологично обновление, засилена дигитализация и все по-голям интерес към модерни застрахователни продукти и услуги. Влизането на България в еврозоната също създава предпоставки за по-голяма предвидимост, по-нисък макроикономически риск и повишено доверие към българския финансов сектор като цяло.

Убеден съм, че със стабилна регулаторна рамка, активен диалог с индустрията и ясни правила за всички участници, застрахователният сектор може не само да преодолее натрупаните предизвикателства, но и да се превърне в още по-силен двигател на финансова стабилност и икономическо развитие.

Кои се оказаха най-големите оперативни и технически предизвикателства за застрахователните дружества, а и за КФН, по време на самия процеса на превалутиране?

Както казах, зад превалутирането се крие огромна работа – нормативна, техническа и най-вече човешка. Добрата новина е, че експертите на КФН бяха изключително добре подготвени за нормативната промяна, а дигитализацията на сектора помогна за техническите предизвикателства.

Най-важната промяна, разбира се, беше превалутиране на всички договорни задължения и плащания. Особено чувствителен беше въпросът с правилата за закръгляване, тъй като дори минимални разлики можеха да доведат до несъответствия в милиони полици. Не е за подценяване и адаптацията на IT системите, както и двойното обозначаване на цените. Най-голямата роля на Комисията е, че не допуснахме да има заблуждаване на хората с двойните цени. Благодарение на активната ни кампания, хората разбраха, че не трябва да сключват нови полици или анекси към съществуващите договори. Доказателството е, че в КФН нямаме ръст на сигналите за подобни измами.

Има ли вече КФН официални или прогнозни разчети колко точно струваше на българския застрахователен пазар преминаването към единната валута, като административни разходи, IT инвестиции и пренастройка на процесите?

Не бих посочил конкретна сума, защото такава официална оценка не съществува. Разходите варират значително според размера на дружеството, степента на дигитализация и сложността на информационните системи. Смятам, че преминаването към еврото беше процес, от който ще има много повече позитиви, отколкото негативи като разходите по въвеждането му. Това беше и възможност за обновяване, както и надграждане на системите, което в бързо променящата се среда е жизнено важно.

От позицията на изминалите близо шест месеца, какви са първите реални ползи за сектора от членството ни в еврозоната?

Еврозоната безспорно има изключително много ползи за сектора. Тя обаче е част от един процес на промяна, който се развива през последните години. Факт е, че секторът има сериозен потенциал за развитие и стабилизация.

Виждаме положителни сигнали – подобряване на капиталовите позиции, постепенно технологично обновление, засилена дигитализация и все по-голям интерес към модерни застрахователни продукти и услуги. Влизането на България в еврозоната също създава предпоставки за по-голяма предвидимост, по-нисък макроикономически риск и повишено доверие към българския финансов сектор като цяло.

Убеден съм, че със стабилна регулаторна рамка, активен диалог с индустрията и ясни правила за всички участници, застрахователният сектор може не само да преодолее натрупаните предизвикателства, но и да се превърне в още по-силен двигател на финансова стабилност и икономическо развитие.

А кои са негативите или неочакваните странични ефекти от еврото, които отчитате до момента?

Ако трябва да говорим за „негативи“, те по-скоро не са негативи от самото въвеждане на еврото, а естествен резултат от по-високите стандарти за прозрачност и отчетност. Преминаването към единната валута наложи преглед и актуализиране на множество вътрешни процеси, информационни системи и контролни механизми. Това означава повече дисциплина, по-прецизно документиране, по-висока проследимост на операциите и по-голяма прозрачност пред потребителите и надзорните органи. Ако някой възприема тази допълнителна прозрачност и необходимостта от привеждане на процесите към по-високи европейски стандарти като неудобство, това би могло да се определи като единствения „негатив“.

От гледна точка на обществения интерес и стабилността на финансовата система обаче това всъщност е положително развитие, което повишава доверието в сектора и създава по-предвидима и сигурна среда както за потребителите, така и за бизнеса.

Преди приемането на еврото имаше сериозни опасения от потребителски организации, че превалутирането може да бъде използвано за скрито вдигане на премиите по масовите застраховки. Потвърдиха ли се тези страхове в реалната статистика на КФН за последното полугодие?

Според надзорните данни на КФН от началото на 2026 г., опасенията на потребителските организации за скрито или изкуствено повишение на цените на застрахователните продукти в процеса на приемане на еврото са по-скоро неоправдани.

В рамките на своите регулаторни и надзорни правомощия, КФН извършва детайлен мониторинг на застрахователния пазар, с фокус върху задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Анализът на брутния премиен приход от началото на 2026 г. до момента показва, че движението на цените по застраховките се дължи изцяло на стандартни пазарни фактори, а не на валутната конверсия.

При застраховка „Гражданска отговорност“ средната застрахователна премия запазва стабилни нива, като измененията в отделни сегменти отразяват единствено индивидуалните профили на риска на водачите (възраст, мощност на автомобила, регион), както и актуалната статистика за изплатените претенции по тежки инциденти, включително и в чужбина.

При застраховка „Каско“, наблюдаваният умерен ръст в премийния приход кореспондира напълно с инфлационните процеси при цените на резервните части и стойността на ремонтните услуги в автосервизите, което е обичайна пазарна тенденция и няма причинно-следствена връзка с еврото.

Всъщност, каква е Вашата равносметка за финансовото състояние на застрахователния сектор у нас през 2025 г.?

Финансовата стабилност на целия застрахователен сектор бележи подобрение към края на 2025 г., видно от годишните данни, които застрахователните дружества представят пред Комисията съгласно регламента Платежоспособност II. Разбира се има изключения.

Стойността на капиталовото изискване за платежоспособност, което отразява рисковете на застрахователите при извършване на дейността нараства, но заедно с това с изпреварващи темпове нараства и стойността на собствените средства, годни за покритие на поетите отговорности.

Така коефициентът на покритие на капиталовото изискване за платежоспособност със собствени средства към края на годината достига 180% за пазара като цяло.

През последната година секторът премина през известни сътресения, свързани с финансови проблеми и регулаторни мерки спрямо конкретни застрахователни компании. Справи ли се добре регулаторът и какви бяха основните поуки за „Застрахователен надзор“ от тези казуси?

Най-вероятно имате предвид отнемането на лиценза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Отнемането на лиценз е най-тежката мярка, която надзорният орган може да наложи. Това обаче е единственото решение, което в случая можеше да защити интересите на застрахованите лица.

Отнемането на лиценза е финал на един дълъг процес. В последната година бяха установени сериозни проблеми в системата на управление, инвестирането на премиите, техническите резерви и капиталовата адекватност. Въпреки нашите настойчиви искания и административни решения, дружеството отказа да се съобрази.

От страна на КФН и другите европейски регулатори, където работи компанията, бяха наложили множество надзорни мерки и санкции. Те обаче не доведоха до трайно подобрение. Затова се стигна и до това решение от страна на Комисията. Действията на КФН по отношение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ бяха извършени в пълна координация с европейския надзорен орган EIOPA. Тук е много важно да подчертая изключителния професионализъм и отдаденост на екипа, който ръководя, и с гордост мога да кажа, че в момента този опит се изучава и анализира, за да бъде прилаган и в бъдеще при подобни критични случаи.

Достатъчно защитени ли са българските потребители, например при евентуален фалит на застраховател или, както се случи, забрана за работа? Обмислят ли се промени в обхвата или капацитета на Гаранционния фонд, за да се гарантира по-голяма спокойствие на пазара?

Искам да подчертая, че предприетите мерки бяха насочени преди всичко към защита на застрахованите лица и запазване на стабилността на пазара. Отнемането на лиценза не засяга валидността на вече сключените застрахователни договори. Застрахованите лица не губят правата си. Всички действащи договори остават валидни до изтичането на техния срок, а дружеството продължава да носи отговорност по поетите задължения.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ няма право да сключва нови застрахователни договори, но е длъжно да обслужва съществуващите си клиенти и да изпълнява задълженията си по действащите полици. За осигуряване на законосъобразното управление на дружеството КФН е назначила квестори, които упражняват контрол върху дейността му и следят за изпълнението на задълженията към застрахованите лица.

По отношение на Гаранционния фонд, считам, че наличните средства и експертността на институцията са достатъчни, за да поемат всички претенции, които клиентите на компанията могат да има.

Темата за системата „Бонус-малус“ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е класически „горещ картоф“. Защо само се отлага и кога реалистично можем да очакваме окончателното въвеждане на новите правила?

Както винаги сме изразявали становище, въпросът за въвеждането на системата „бонус-малус“ особено при сегашната нормативна уредба зависи в основна степен от волята на застрахователите. „Бонус-малус“ е система, при която застрахованите лица с добра история на претенциите се ползват с отстъпки, а застрахованите с лоша история получават увеличение на премията. Последните изменения на Кодекса за застраховането предвидиха, че правилата за тези отстъпки или увеличения ще бъдат предмет на свободната преценка на застрахователите, като изискването на закона се отнася единствено до това критериите да бъдат публикувани, така че всеки заинтересован гражданин да може да се запознае с тях.

От гледна точка на тяхното прилагане също така не съществуват пречки. По отношение на огромната маса от лица, които управляват добросъвестно превозните си средства, не причиняват щети и ежегодно подновяват застраховката си при една и съща компания, застрахователят разполага с цялата му необходима информация и може да приложи правила за бонус самостоятелно. Същото се отнася и до лицата, които евентуално са причинили такива щети и подновяват застраховката при същия застраховател. В случай на „мигриращите“ застраховани лица, които се преместват от един застраховател при друг, съществуват ефективни механизми които да позволят прилагането на системата и без автоматизиран обмен на данни, като напр. застрахователят приложи по-висока премия за нови клиенти, които не му предоставят чисто удостоверение за застрахователни претенции за определен от застрахователя брой години назад, в рамките на петте години за които се издава удостоверението.

Доколкото въпросът Ви се отнася до нормативната уредба за автоматизирания обмен на информацията, включена в обхвата на удостоверението за застрахователни претенции, следва да се има предвид, че проектите на измененията в съответните наредби бяха разработени към края на 2025 г. и процедурата по съгласуването им започна в началото на тази година. Предвид необходимостта да се постигне съгласуване с Министерството на вътрешните работи и с Министерството на транспорта обаче процедурата беше забавена от подаването на оставка на правителството и сформирането на новия парламент и нов състав на Министерския съвет. След приемане на нормативните актове следва допълнителна работа по адаптиране на административните документи и актуализацията на информационната система на Гаранционния фонд. Надяваме се инициативата да приключи до края на 2026 г.

Ще видим ли рязко поскъпване за рисковите шофьори и пропорционално поевтиняване за изрядните?

Не бих искал да се ангажирам с прогнози. Пазарът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е фокусът на вниманието в областта на застраховането. Бих искал да обърна внимание само на това, че съотношението между изрядните и рисковите шофьори е много непропорционално. Претенции причиняват твърде незначителен дял от превозните средства, за които се сключва задължителната застраховка. Не е реалистично да се очаква преразпределението на застрахователната премия в такива пропорции да доведе до чувствителни отстъпки.

Готова ли е Единната информационна система за оценка на риска (ЕИСОУР) да поеме тежестта на „Бонус-малус“ без технически сривове?

Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) се разработва и поддържа от Гаранционния фонд и понастоящем е предмет на цялостно преразглеждане, като ще бъде изградена на базата на нов и съвременен интерфейс за обработка и обмен на данни. Уверенията на експертите са, че това ще осигури надеждността на информационната система за сключване на задължителната застраховка. Преди нейното въвеждане в експлоатация се предвиждат всички установени от добрата практика тестове. Независимо от това, с цел избягване опасността пазарът да се окаже неподготвен в условията на макар и малко вероятен срив, с проекта на нормативните актове разработени от КФН в сътрудничество с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията е предвиден резервен вариант, при който процесът на издаване на застрахователни полици да може да се поддържа и в условията на невъзможност на ЕИСОУКР да изпълнява заявки.

Какви законодателни и нормативни промени подготвя в момента управление „Застрахователен надзор“? Има ли текстове в Кодекса за застраховането, които спешно се нуждаят от ремонт?

Наред със завършването на уредбата по застраховка „Гражданска отговорност“, което е продължение на законодателните инициативи от 2025 г., понастоящем основното предизвикателство е свързано с въвеждането на голямото изменение в директивата, посветена на финансовите изисквания на застрахователите „Платежоспособност ІІ“, както и въвеждането на изцяло новите изисквания на Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи. Успоредно с това работим по предложения за усъвършенстване на уредбата на производството по несъстоятелност на застрахователите, която на практика не е подлежала на обстоен преглед, откакто е създадена нормативната уредба за лицензиране и надзор в застрахователния сектор преди тридесет години.

Дигитализацията вече не е бъдеще, а настояще. Как КФН балансира между насърчаването на иновациите (InsurTech) и строгия надзор върху тях?

Предложения за реформиране на нормативната уредба с цел насърчаване на дистанционното сключване на застрахователни договори бяха направени с последното изменение в Кодекса за застраховането, което беше разглеждано през миналата година. За съжаление, предложенията тогава не бяха приети. Надяваме се да имаме възможност да ги предложим отново с измененията през тази година.

От януари 2025 г. в сила влезе европейският Регламент за дигиталната оперативна устойчивост (DORA). Как се справя българският застрахователен пазар с тези строги изисквания за киберсигурност и управление на ИКТ рисковете? Имаше ли санкционирани или затруднени дружества?

Въвеждането на Регламента (ЕС) 2022/2554 цели консолидиране и подобряване на изискванията във връзка с риска в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), както и осигуряване на оперативна устойчивост в сектора на финансовите услуги. Той поставя строги, но и напълно необходими изисквания пред българския застрахователен пазар.

За КФН, като регулатор, защитата на потребителите на застрахователни услуги и стабилността на сектора са водещ приоритет. Установяването на единни изисквания за сигурността на мрежовите и информационни системи, при финансовите субекти води до повишаване на цифровата устойчивост, уеднаквяване на надзорните дейности и стандартизирано докладване на европейско ниво.

Във връзка с отправено запитване от страна на КФН към застрахователните дружества относно основните предизвикателства, които срещат при предоговарянето на споразуменията с трети страни – доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с оглед осигуряване на съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), беше отчетено, че се проявява висока степен на сътрудничество и коректност при преговорите. До момента не са възниквали индикации за сериозни проблеми или несъответствия.

Въпреки това се отчитат редица предизвикателства, сред които обемни и сложни договори, дълги административни процеси, неяснота при определянето на „критичен договор/функция“ и забавяне в обратната връзка от страна на доставчиците при съгласуване на проектите. Допълнителни затруднения произтичат от липсата на нормативно уредени стандартизирани модели на клаузите, което изисква време за дискусии, както и от нежеланието на някои големи доставчици да приемат индивидуално договаряне или специфични изисквания, свързани с одитни права, провеждане на TLPT тестове и предоставяне на данни. Наред с това се очертава необходимост от управление на риска, осигуряване на нужните ресурси (финансови, човешки и технически) и обучение на персонала за справяне с изискванията на регламента.

По отношение на степента на готовност за прилагане на изискванията, субектите в сектора демонстрират добра степен на готовност, особено застрахователните компании, които са част от международни групи. Основната причина за това е дългогодишното внедряване на корпоративни политики за киберсигурност на групово ниво. Същевременно част от застрахователните посредници (брокери), които попадат в обхвата на регламента, също демонстрираха висока степен на готовност и успяха да подадат информационните регистри и договори с ИКТ доставчици.

Стратегията на КФН в първия етап от въвеждането на новите изисквания бе фокусирана върху даване на указания и предписания, като налагането на административни санкции се явява крайна мярка при системно неизпълнение.  Към момента Комисията не е налагала административнонаказателна дейност за несъответствие с регламента DORA.

Какви са Вашите основни прогнози за развитието на застрахователния пазар до края на 2026 г.?

Застрахователният пазар ще продължи да нараства, движен от различни фактори, като повишено търсене на застрахователни продукти при все още ниското застрахователно проникване и увеличение на честотата и размера на щетите, причинени от климатични промени. Автомобилното застраховане ще продължи да доминира, като се очаква преразпределение и увеличение на концентрацията в този сегмент.

Макроикономически фактори, като нарастване на доходите и инфлацията, също водят до увеличение на премийния приход.

Ако трябва да назовете трите най-големи предизвикателства пред застрахователния бизнес в България за следващите 12 месеца, кои биха били те и каква е ролята на КФН в тяхното преодоляване?

Сред трите най-големи предизвикателства бих откроил:

• прилагането на промените в застрахователното законодателство след въвеждане на измененията в Кодекса за застраховането;
• преодоляването на последствията след отнемането на лиценза на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД и
• намирането на правилния подход към застраховането на „гражданската отговорност“ на автомобилистите изобщо.

Предстоящите изменения в законодателството са значителни по обем и независимо от инициативите на Европейския съюз за намаляване на нормативната уредба, по-същество предвиждат значителни промени. Те ще засегнат преди всичко застрахователите, които няма да получат статут на „малки и несложни“ предприятия и за които нормативната уредба ще се приложи в пълнота. Ролята на КФН в този процес е да участва активно в завършването на измененията в законите, както и да администрира процеса на адаптация на бизнеса към променената нормативна среда.

Случаят „ДаллБогг“ разкри за пореден път пагубните последици от опитите за постигане на пазарен ръст с всички средства и преди всичко посредством системно подценяване на застрахователните премии. Европейският съюз, част от който сме, има механизми, по силата на които задълженията на застрахователя, преди всичко по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ще се платят от целия български пазар – в конкретния случай посредством Обезпечителния фонд на Гаранционния фонд, който трябва да плати всички обезщетения, дължими от застрахователя, за които последният няма средства. Всички законови механизми за попълване на Обезпечителния фонд в последна сметка се свеждат до събиране на допълнителни средства от българските застраховани лица. Основната роля на КФН в този процес е да се постарае със съществуващите законови механизми да допринесе негативните последици за пазара да бъдат ограничени, колкото се може повече.

В тази връзка е последният и ключов въпрос за разбирането на застраховането като цяло и по-конкретно на най-разпространената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застраховането е процес на управление на рисковете, на които сме изложени. То е свързано с тяхната точна оценка и с тяхното добросъвестно провизиране и неминуемо минава през справедливата цена на застрахователното покритие. Тя следва да се разглежда не като подобно на данък задължение, а като инвестиция в благосъстоянието на обществото.

При заплащането на тази цена ние би следвало да изхождаме не просто от мимолетното желание да заплатим възможно най-малката застрахователна премия на пазара, а да си дадем сметка дали, ако ни се наложи да бъдем в положението на хората, които биха търсили обезщетение, тази цена би била достатъчна да се плати това обезщетение. В застраховането, както и във всяка друга стопанска дейност, максимата „евтиното излиза скъпо“ важи с неотменна сила. Особено при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тя ни позволява да пътуваме свободно из цялото пространство, което се покрива от системата „Зелена карта“, а то включва цяла Европа и части от западна Азия и Северна Африка. Наред с това тази свобода ни поставя в условията на световния пазар, където обезщетенията се определят по правила, които ние не можем да повлияем и трябва да ги приемем, каквито са. В системата на „Зелената карта“ действат механизми, по силата на които дължимите обезщетения трябва да бъдат платени. В противен случай последствията са тежки и неизбежни. В рамките на Европейския съюз механизмите са и безотказни, особено след въвеждането на последните изменения в законодателството, които бяха приети през 2025 г.

Дори в случай на фалит на застрахователя държавата членка, където той е лицензиран, посредством гаранционния си механизъм е длъжна да плати обезщетенията – така както са определени в другите държави членки. В случай на недостиг на средства в този гаранционен механизъм държавата членка трябва да ги събере при това единствено от своя пазар, с други думи – в последна сметка от хората, които сключват застраховки на този пазар. В този смисъл, хората, които в предходната година са заплатили по-ниска цена за застраховката във фалиралия застраховател, през следващата година ще трябва да платят по-висока цена при следващия застраховател, при който ще се застраховат. Тази цена би следвало да е по-висока от нормалната цена, която следва да се плати, ако предходният застраховател би прилагал достатъчни премии, защото освен нормалната цена на риска за текущата година, застрахованите лица би следвало да платят и недофинансирането на риска за предходните години, в които са плащали по-малко и което ще бъде включено в новите премии посредством по-големите отчисления в гаранционния механизъм. По този начин „евтиното излиза скъпо“. Процесът може да се забави, но така или иначе ще се прояви, колкото по-късно във времето, с толкова по-сериозни последици.

В тази връзка бих искал да се обърна към всички, които протестират срещу „повишаването“ на цените в задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. В значителна степен такова едно повишаване по-скоро е връщане на пазара към едно състояние на нормалност, което е било изкривено от съществуването на застраховател, който е имал доминиращо положение на определени сегменти в резултат на неразумно ниските премии.

Колкото повече протестираме срещу балансирането на цените днес, толкова повече ще трябва да плащаме утре. Колкото повече оставяме застраховката недофинансирана, толкова повече обричаме на недостойни обезщетения потребителите на собствения си пазар, защото потребителите на другите пазари ще се облегнат на собствените механизми за определяне на обезщетенията и ще получат полагащото им се, а за нашия пазар ще останат по-малко средства и застрахователите ще се принуждават да прилагат каквито и да било техники за намаляване на обезщетението към българските увредени лица, които няма да получат справедливо обезщетение. А увредените по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите можем да бъдем всички ние и нашите близки. Гаранция няма – всичко е статистика.

В този процес на осъзнаване на неизбежното ролята на КФН е да назове нещата с истинските им имена, да ги постави на обществен дебат и да съдейства за промяна на общественото съзнание, като залог за трайно и положително развитие на застрахователния пазар. Даваме си сметка, че това е разговор, който надхвърля хоризонта от дванадесет месеца, за който питате, но разбираме, че този разговор трябва да бъде започнат.

Вярвам, че настоящото интервю е стъпка в правилната посока.

Застраховането има потенциал да замести редица държавни социални политики

Николай Станчев е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) от 2024 г.

От 2020 г. той е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Дженерали Застраховане“ АД.

Г-н Станчев има бакалавърска степен от Университета за национално и световно стопанство, специалност Счетоводство и контрол. През 2007 г. придобива професионално ниво, специалност Счетоводство от Association of Chartered Certified Accountants (ACCA). Член е на организацията от август 2014 г. През 2012 г. получава и магистърска степен от Университет за национално и световно стопанство, специалност Застраховане и социално дело със специализация Застраховане. Има и сертификат по застраховане от Chartered Insurance Institute (CII).

Г-н Станчев, в последните седмици имаше доста сътресения на застрахователния пазар в България. КФН отне лиценза на „ДаллБогг: Живот и здраве“, има протести на превозвачи и мотоциклетисти. Таксиметровите шофьори също се оплакват от цените на полиците. В добро здраве ли е секторът в годината на еврото?

Въпреки сериозните предизвикателства секторът е в добро здраве и има огромен потенциал за развитие и за поддържане или дори за заместване на редица държавни социални политики. За съжаление, поради големия дял на бизнеса с автомобилното застраховане и поради задължителния характер на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обществото и медиите свързват застраховането най-вече с нея и с недотам етични практики на някои участници на пазара по тази бизнес линия. В резултат – както застраховането, така и цялото ни общество пропуска положителния ефект върху икономиката и домакинствата, който би имал един по-развит застрахователен пазар в области като защита от природните бедствия, защита от загуба на доход, пенсионно и здравно осигуряване.

Пазарните данни показват, че секторът отбелязва стабилен растеж всяка година, включително в годините на пандемията, когато обществената необходимост извади на преден план медицинското застраховане и асистанс застраховките при пътуване. Само по линия на медицинско застраховане в момента имаме над 600 000 застраховани лица.

Важно е да отбележим и сериозния ръст при имущественото и в селскостопанското застраховане. Зачестяващите природни бедствия и паралелната много активна информационна кампания на Асоциацията на българските застрахователи видимо променят нагласата на хората към защита на имотите им. Все по-голям е делът на собствениците на жилища, които решават да ги застраховат, а не да разчитат на помощ от държавата при бедствие. Все повече са хората, които осъзнават, че застрахователното обезщетение, а не социалната помощ, ще ги подкрепят да си възстановят загубите. А загубите са все по-големи. През 2025 г., например, по линия на имуществено застраховане, застрахователите са изплатили близо 180 милиона евро, или 2.5 пъти повече обезщетения отколкото през 2024 г.  В същото време, национално представително проучване, което проведохме през месец май тази година, показва, че над 80% от анкетираните, които са получили застрахователно обезщетение, са доволни от размера му.

Ако говорим за цените на полиците и поскъпването им, което се забелязва основно при „Гражданска отговорност“, има обществени обвинения към еврото. Но в превалутирането ли е наистина проблемът или става въпрос за пазарни процеси? Защо хората забелязват поскъпване спрямо година по-рано и ще стават ли цените още по-високи?

Първо, нека посоча, че цените на застраховките не се влияят от вида валута, в която са издадени. Те се определят от фактори като честота на щетите, размера на изплащаните обезщетения и други икономически и финансови показатели, а не от това дали сумите са посочени в левове или в евро.

Разбираемо е, че обществото е чувствително по темата за застраховка „Гражданска отговорност“. Именно затова разговорът по нея трябва да се води на базата на обективни данни, какъвто призив отправи наскоро АБЗ.

А тези данни не подкрепят разпространените твърдения за високи цени на полицата. По информация от Гаранционния фонд, за последните пет години застраховката практически не поскъпва за масовите леки автомобили. През 2021 г. средната цена е 134.7 евро, а за м. май 2026 е 135.6 евро, тоест на практика са еднакви. Динамиката от 2022 г. е в посока надолу – 124.6 евро е през 2024 г. и 128.9 евро през 2025 г. За същия този период компонентите на обезщетенията, които покрива „Гражданска отговорност“ са се повишили по следния начин (по официални данни на НСИ): цени на автомобили – със 17%, цени на резервни части – с 25%, цени на авторемонтни услуги – със 105%; цени на различни медицински дейности – между 20 и 45%.

Заедно с това, почти двойно нарастват обезщетенията за смърт, трайна нетрудоспособност и загуба на доход. Нека споменем и увеличението на разходите на застрахователите за възстановяване на пътна инфраструктура, които съпътстват почти всяка щета, причинена от по-тежко МПС. Само през миналата година изплатените обезщетения по ГОА от застрахователите са нараснали с 31%, докато премийният им приход – само с 3% (по данни на КФН).

Важно е обаче да се прави разграничение между общата картина на пазара и отделни категории превозни средства. При тежкотоварните автомобили, например, през последните месеци действително се наблюдава по-съществено увеличение на цените – около 30%. То се дължи на значително по-високата щетимост и по-големия размер на обезщетенията при тази категория, както и на отпадането от пазара на застраховател, който в продължение на години поддържаше цени под икономически обоснованите равнища („Далл Богг: Живот и здраве“ – бел. ред.). При мотоциклетите също има специфични особености. По данни на КФН, през 2023 и 2024 г. над 80% от полиците с разсрочено плащане са били с две или повече неплатени вноски, което води до значително разминаване между начисления и реално събрания премиен приход. И в двата случая става дума за специфични пазарни фактори, а не за последица от въвеждането на еврото.

Затова не очаквам приемането на еврото само по себе си да доведе до повишаване на цените. Както и досега, те ще продължат да се определят от риска, размера на обезщетенията и пазарните условия, а не от валутата, в която са изразени.

Ако гледаме дългосрочно, еврото ще донесе ли ползи на компаниите в сектора, на клиентите? Какви?

Без да се впускам в изброяване на ползите за всеки един бизнес и домакинство в България от това, че успяхме да преминем в клуба на богатите и стабилни икономики, ще се спра на няколко конкретни благоприятни ефекта за сектора на финансовите услуги и за застрахователите в частност. Падането на валутните бариери към Европа намалява транзакционните разходи, премахва валутния риск в портфейла и създава по-голяма дългосрочна предвидимост и стабилност на инвестициите в инструменти, деноминирани в евро. Това има положителен ефект върху оценката на активите ни и съответно – върху капиталовите изисквания.

За клиентите самото преминаване към евро беше напълно плавно и без никакви сътресения или увеличения на цените. В дългосрочен план очакваме намаляването на разходите за инвестиции във финансови инструменти, деноминирани в евро, да обогати и разнообрази животозастрахователния пазар. Но най-вече – очакваме повишаване на доверието на клиентите в стабилността и доходоносната на дългосрочните животозастраховки.

Относно казуса с „ДаллБогг: Живот и здраве“, как, според Вас, се стигна до него – като че ли неусетно и незабелязано дълги години? Председателят на КФН директно каза, че това е „пирамидална структура“ с 280 млн. евро „недостатъчност“ при резервите и че този застраховател е застрашавал целия сектор.

От гледна точка на Асоциацията, има три принципни аспекта. Първият е равнопоставеността между всички участници на пазара. Застрахователната дейност е силно регулирана и всички дружества трябва да изпълняват едни и същи изисквания за капиталова адекватност, резерви и платежоспособност. Ако тези правила не се спазват, това създава неравнопоставена конкурентна среда и поставя в неблагоприятно положение компаниите, които коректно изпълняват всички нормативни изисквания.

Вторият аспект е финансовата стабилност на целия застрахователен сектор. Именно затова европейската рамка „Платежоспособност II“ съдържа строги изисквания за капитал и резерви – за да се гарантира, че всяко дружество разполага с достатъчно средства да изпълнява задълженията си към своите клиенти дори при неблагоприятно развитие. Когато регулаторът установи, че тези изисквания не са изпълнени, той е длъжен да предприеме предвидените в закона мерки. Според публично оповестената информация, КФН е мотивирала решението си с установена значителна недостатъчност на капитала и резервите, неизпълнение на надзорни мерки и други сериозни нарушения на нормативната рамка.

Третият аспект е доверието в целия застрахователен пазар. Когато възникне проблем с едно дружество, негативният ефект често се пренася върху репутацията на целия сектор, въпреки че останалите компании изпълняват нормативните изисквания и работят при съвсем различни показатели за финансова стабилност. Именно затова е важно надзорната рамка не само да съществува, но и да се прилага последователно и еднакво спрямо всички участници на пазара.

Обсъждат ли се предложения за реформи, чрез които в бъдеще да се избегнат подобни казуси? Има ли нужда от по-стриктен надзор и нормативни промени?

Финансовата стабилност на целия застрахователен сектор в Европейското икономическо пространство се регулира от единен акт, приложим по един и същ начин в цяла Европа – „Платежоспособност II“. Всеки застраховател и всеки надзорен орган от Исландия до Кипър трябва да съблюдават едни и същи изисквания и това би трябвало да гарантира липса на фалити в сектора. Въпреки това фалити на застрахователи има във всички европейски държави – по няколко всяка година, било то заради неправилни управленски решения, или в пропуски в надзора. Затова, според мен, въпросът не е в липсата на нормативна рамка. Правилата съществуват и няма нито необходимост, нито реална възможност, България да създава различен режим от европейския.

По-важното е тези правила да се прилагат последователно и еднакво спрямо всички участници на пазара. Именно затова смятам, че новото ръководство на КФН, което встъпи в длъжност преди около година, даде положителен сигнал, че правилата ще важат еднакво за всички. Това е изключително важно както за коректните участници на пазара, така и за потребителите. Застрахователният сектор подкрепя всяка мярка, която води до по-ефективен надзор, равнопоставеност между дружествата и по-голяма стабилност на пазара.

Има ли от какво да се притесняват застрахованите лица, клиенти на този застраховател? Техните полици валидни ли са? Ще се справи ли Гаранционният фонд?

Всички полици на „ДаллБогг: Живот и здраве“ продължават да бъдат валидни до тяхното изтичане или до обявяване на дружеството в несъстоятелност. Разбира се, всеки клиент е в правото си да се прехвърли при друг застраховател, особено по застраховки, които не са обезпечени от Гаранционния фонд.

Все пак, преобладаващата част на полиците на дружеството са по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Добрата новина за всички пострадали лица в ПТП от клиент на „ДаллБогг: Живот и здраве“ е, че техните обезщетения са гарантирани. Ако се окаже, че дружеството не е в състояние да ги изплати, то Гаранционният фонд ще ги поеме.

Всъщност, чисто имиджово, очаквате ли щети за сектора? През 2018 г. фалира „Олимпик“, може ли да се направи аналогия по отношение на ефекта върху стимула на хората да се застраховат?

Наистина има доста сходства – и двете дружества навлязоха агресивно на пазара на застраховка „Гражданска отговорност“. Това е изключително конкурентен пазар с много ниски маржове и те заложиха на бързо завоюване на пазарен дял чрез много ниски цени. И в двата случая този модел завърши с излизане на дружеството от пазара. За съжаление, подобни ситуации не засягат само конкретното дружество. Застраховка „Гражданска отговорност“ е най-масовият застрахователен продукт и формира над една трета от общия застрахователен пазар в България. Когато възникне проблем с компания, която има значително присъствие в този сегмент, това неизбежно се отразява върху възприятията за целия сектор. Репутацията и доверието се изграждат трудно, но могат да бъдат накърнени много бързо. След подобни случаи са необходими години последователна работа, за да бъдат възстановени.

Не можем да подминем вечната тема – „Бонус-Малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Системата пак беше отложена – защо? Кои са тези големи проблеми, които вече две десетилетия не могат да бъдат разрешение, за да се въведе новият модел и можете ли да начертаете някакъв реалистичен хоризонт за въвеждането ѝ.

Историята на въвеждането на система „Бонус-Малус“ у нас е толкова дълга, че вероятно обществото вече се е изморило да слуша за нея. Ако трябва да обобщя – застрахователният сектор последователно подкрепя нейното въвеждане. Основната причина е, че тя създава по-справедлива връзка между риска и цената на застраховката. Така собствениците на превозни средства, които не причиняват щети, няма да поемат в същата степен тежестта на риска, създаван от тези, които системно причиняват пътнотранспортни произшествия.

В крайна сметка целта не е само по-справедливо определяне на цената, а и повече хора да бъдат мотивирани да шофират отговорно. Ако това се случи, всички печелят.

Защо всъщност все не се случва тази система? Досега основният проблем беше в самата концепция. Предишният модел предвиждаше системата да бъде базирана на поведението на водачите. На тази основа през 2018 г. КФН предложи наредба как да работи системата, но тя срещна много сериозен обществен отпор и не беше приета.

С измененията в Кодекса за застраховането от 2025 г. логиката беше променена. Системата вече ще се базира не на нарушенията на водачите, а на историята на виновно причинените щети от съответното моторно превозно средство. Това е по-практичен подход, защото стъпва върху застрахователната история и върху реално причинените щети.

КФН предложи за обществено обсъждане необходимите изменения в подзаконовата нормативна уредба – както по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, така и по отношение на информацията, която се поддържа в системата на Гаранционния фонд. Към момента се очаква окончателното приемане на тези промени от Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията. След това ще може да започне адаптирането на информационните системи на застрахователите и практическото въвеждане на системата.

Ако нормативната рамка бъде финализирана в близките месеци, реалистично е системата „Бонус-Малус“ да започне да функционира в началото на 2027 г.

От финансова гледна точка, как оценявате изминалата 2025 г. и първите месеци на 2026 г.? Кои тенденции на пазара бихте отличили като най-съществените за неговото развитие?

Като цяло наблюдаваме стабилни ръстове на застрахователните премии.

Последната публична информация, която имаме, е за 2025. За този период се наблюдава ръст с 12% в сравнение със същия период на 2024 г.

Животозастраховането през  2025 расте с 11%, като този ръст се дължи на здравното застраховане (23%), докато ръстът на чистото животозастраховане е по-ниско (9%).

Общото застраховане расте с 12% през 2025 г., като това се дължи основно на „Каско“ (15%) и имуществено застраховане (24%). За „Каско“ това не е изненадващо и е тенденция през последните години, тъй като стойността на автомобилите се покачва, но дори без покачване на тарифните числа, застрахователната премия расте. Също така през 2025 г. се наблюдава много висок ръст при продажбите на нови автомобили (15%).

Автомобилното застраховане все още е с много по-голям дял (69%) в общия пазарен портфейл. От една страна, това се дължи на факта, че ГОА е задължителна, а останалите масови застраховки нямат задължителен характер. От друга страна, автомобилният парк в България се подменя и проникването на застраховката „Каско“ при новите автомобили е много голямо. Разбира се, най-важната причина е все още ниското проникване в застраховките Домашно имущество, земеделско имущество, застраховки на имущество на малки средни предприятия.

Здравното застраховане, което в България са основно застраховки, сключвани от работодателите в полза на служителите на предприятия, също бележи значителен ръст – с 23% през 2025 г. в сравнение със същия период за 2024 г. Това почти изцяло се дължи на рязкото покачване на цените на медицинските услуги, предоставяни от медицинските заведения. Продължава голямото покачване на медицинските услуги, особено т.нар. доболнична помощ – това са медицинските услуги, като ЯМР, скенер, всички прегледи при лекари и т.н.

Какви са Вашите основни прогнози за развитието на застрахователния пазар в следващата година?

Настоящите предизвикателства пред обществото, на които застраховането е естествен отговор, са климатични промени, киберсигурност и застаряване на обществото и недостиг в пенсионните системи.

У нас, като че ли, климатичните промени и зачестяващите природни бедствия са най-належащия проблем за потребителите и вече забелязваме повишен интерес за имуществено застраховане, който очакваме да се поддържа и занапред. Но тръгваме от много ниска база и за да бъдат наистина мнозинството от домовете защитени със застраховка или някакъв друг механизъм, е важно и държавата да предприеме политики за стимулиране на ползването на застраховки, която да е в комбинация и с последователна политика за превенция. Нашият сектор с готовност би партнирал на институциите и с експертиза, и с други ресурси.

Дори в момента в Асоциацията на българските застрахователи се работи по проект за оценка на риска от бедствия и препоръчителни мерки за превенция за различни общини. При значителен импулс в имущественото застраховане нашият бизнес би могъл да задели сериозен капацитет в помощ на предпазването от твърде големи разрушения при природни бедствия.

Докъде е секторът с дигитализацията и прилагането на новите регулаторни изисквания, като например Регламентът за дигиталната оперативна устойчивост (DORA)?

Прилагането на новите регулаторни изисквания, които идват по европейска линия, е трудна и най-вече много скъпа задача за всеки застраховател, особено за по-малките. Но по отношение на дигиталната оперативна устойчивост не могат да се правят компромиси и всеки застраховател подхожда изключително отговорно към ангажиментите си за защита на системите си и данните, които са му поверени от клиентите.

Съвсем по друг начин стои въпросът за българската нормативна уредба, която урежда дигиталното клиентско изживяване в застраховането. Фактически такава уредба не съществува и това е пречка пред ефективното сключване и обслужване на застраховки дигитално по някои бизнес линии, като Гражданска отговорност, например. Смятаме, че моментът отдавна е назрял и сме напълно готови да преминем в 21-ви век в обслужването на клиентите и разчитаме институциите да имат чуваемост по отношение на предложенията ни за осъвременяване на Кодекса за застраховане и премахване на пречките за дигитализация на сектора.

REIB вече е сред лидерите в застраховането на BESS проекти в Европа

С над 24 години опит в застрахователния сектор, Делян Илиев е посветил повече от 13 от тях на възобновяемата енергия. Като Управляващ директор на Renewable Energy Insurance Broker (REIB), той е ключова фигура в застраховането на проекти за възобновяема енергия, оформяйки индустрията както в България, така и на международно ниво.

Преди да основе REIB, Делян работи като Мениджър бизнес развитие в един от водещите международни застрахователни брокери. Сериозният му ангажимент към сектора на възобновяемата енергия се проявява и в ролята му на съосновател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия на електричество (АПСТЕ). Чрез тази организация той активно допринася за растежа и иновациите на енергийния пазар.

Г-н Илиев, каква е ролята на REIB в процеса по изграждане на една системите за съхранение на енергия (BESS) и какъв е реалният мащаб на проектите, които управлявате на глобално и местно ниво?

През последните години системите за съхранение на енергия се превърнаха в един от най-бързо развиващите се сегменти на енергийния пазар. Именно в тази сфера нашата компания Renewable Energy Insurance Broker (REIB) успя да се позиционира като един от водещите играчи в застраховането на BESS проекти в Европа.

Днес компанията участва в застраховането на над 12 GWh BESS проекти, над 6 GWp фотоволтаични мощности и над 3 GW вятърни проекти разпръснати на четири континента.

Сред застрахованите от REIB обекти са и едни от най-големите системи за съхранение на енергия в региона, включително проекти с капацитет над 600 MWh. В България компанията осигурява покритие за над 80% от инсталираните и изграждащи се батерийни мощности и се утвърждава като лидер в сегмента не само на местния пазар, но и в Централна и Източна Европа.

Премина ли вече пазарът фазата на експерименталните технологии и как международният опит, който трупате в Европа и САЩ, променя застрахователния подход към тези активи?

В BESS сектора ние вече не говорим за пилотни проекти, а за стратегическа инфраструктура, която ще определя начина, по който функционират електроенергийните системи през следващите десетилетия.

Зад резултатите на REIB, конкретно, стои натрупан практически опит на различни пазари, технологии и регулаторни рамки. Работата по проекти в Европа, Великобритания и САЩ позволява на компанията да пренася към инвеститорите в България и региона добри практики, които вече са доказали своята ефективност на по-зрели пазари.

Една от причините за това развитие е достъпът до международен застрахователен капацитет. Компанията е получила одобрение от трима водещи международни застрахователи да структурира и обслужва ВЕИ проекти в различни части на света. Заедно тези компании са изплатили над 2.5 млрд. евро по щети, свързани с възобновяеми енергийни проекти.

Когато работиш с партньори, които имат подобен практически опит, започваш да виждаш риска по различен начин. Това ти позволява да вземаш решения на база реален опит, а не на предположения.

Кога всъщност трябва да започне управлението на риска при един мащабен ВЕИ или BESS проект и кои са най-скъпите грешки, които инвеститорите могат да допуснат по време на реализацията?

Един от най-важните уроци от развитите пазари е, че управлението на риска започва много преди строителството. Все по-често инвеститорите структурират застрахователната програма още на етап проектиране, като планират както покритията по време на строителството, така и прехода към експлоатационната фаза. Това осигурява по-добри условия за финансиране и намалява риска от пропуски в покритието между отделните фази на проекта.

Най-скъпият риск често не е самата щета, а периодът, в който проектът остава без защита или без възможност да генерира приходи. Именно затова добрите инвеститори мислят за застраховането още на етап проектиране.

Освен застрахователен брокер, REIB е и инвеститор във ВЕИ мощности. Как тази двойна роля променя перспективата към бизнеса?

Едно от нещата, които отличават REIB, е че компанията не е само застрахователен брокер, а и инвеститор в собствени соларни и BESS проекти.

Когато си и инвеститор, разбираш как една щета влияе върху възвръщаемостта, финансирането и целия бизнес модел на проекта. Това ни помага да гледаме на риска не само през призмата на застрахователя, но и през тази на собственика на активите.

Паралелно с работата по проекти, REIB участва активно и в развитието на сектора чрез членството си в So-larPower Europe, Battery Storage Europe Platform, AKU-BAT, Полската фотоволтаична асоциация, Румънската фотоволтаична индустриална асоциация (RPIA) и Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), където е и съосновател.

Какви са прогнозите Ви за развитието на енергийния пазар в България и региона в средносрочен план? Свърши ли времето на безразборното строителство на мегавати?

Следващите години ще донесат нова вълна от инвестиции в системи за съхранение на енергия, все повече комбинирани проекти между производство и съхранение на електроенергия и постепенно завръщане на интереса към нови вятърни мощности в България и региона.

Близките години няма да бъдат състезание кой ще построи повече мегавати, а кой ще изгради по-устойчиви, по-финансируеми и по-добре управлявани енергийни активи. Именно там ще бъде разликата между успешните проекти и всички останали.

Компромисът с дигитализацията днес означава загуба на позиции утре

Коста Чолаков е председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на ДЗИ от 2013 г. Започва кариерата си в застрахователно дружество „Интерамерикан“. През 1999 г. става мениджър  „Управление на щети” в „Интерамерикан България“, а в периода от 2001 до 2013 г. е изпълнителен директор на „Интерамерикан България – Застрахователно дружество“ и „Интерамерикан България – Животозастаховане“.

Под негово ръководство компанията постави фокус върху дигитализацията и въвеждането на иновации, сред които изцяло дигиталните процеси по сключване на застраховки и интеграцията на първия на пазара AI в процеса по завеждане на щети.

Г-н Чолаков, промени ли се профилът на българските потребители? Има ли реален отлив от физическите офиси и какъв процент от клиентите ви избират изцяло дигитален път за подновяване на застрахователните си полици?

Българските потребители не могат да бъдат изолирани от глобалните процеси на дигитализация, които обхващат всички сфери, включително и застраховането. Съвсем нормално е, когато има изцяло дигитален продукт, на който могат да се доверят, той да се използва от повече клиенти. Това не води до отлив от физическото застраховане при брокер, в офис или с помощта на агенти, защото, от една страна, има много застрахователни продукти, които не са дигитализирани и това тепърва предстои, а от друга, разбира се, има продукти, които изискват и по-комплексна консултация на живо с експерт застраховател.

Същевременно виждаме промяна в нагласите и от скорошнo проучване, което направи за нас ИПСОС България, вече 20% от анкетираните заявяват готовност да сключат застраховка онлайн, като за сравнение през 2024 г. те бяха едва 3%.

При кои застрахователни продукти дигиталният канал вече е доминиращ (над 50% от продажбите) и кои продукти българинът все още категорично отказва да купува онлайн без консултация с жив човек?

ДЗИ е сред водещите компании в дигитализацията на застрахователни продукти. Един от най-популярните ни дигитални продукти е „Помощ при пътуване“, която вече може успешно да бъде сключена чрез дигиталния AI асистент Кейт в ОББ Мобайл и често в компанията се шегуваме, че Кейт е най-добрият ни застрахователен агент.

Ясен показател за напредъка на финансовата ни група KBC в България в тази посока е 32% годишен ръст на дигиталните продажби на застрахователни продукти. Сред продуктите на ДЗИ, които могат да бъдат сключени изцяло дигитално, са „Гражданска отговорност“, „Каско“, имуществената застраховка „Комфорт за дома“ и „Помощ при пътуване“.

Още през 2023 г., след въвеждането на онлайн процес за завеждане на щети по застраховка „Каско“ постигнахме 55% дигитално заявени щети. От началото на 2026 г. този процент е 67%, което представлява ръст от 12% спрямо 2023 г. и очакваме да продължи да нараства. Застраховките, за които хората обичайно имат нужда от повече консултации с експерти, са свързани повече с животозастраховането и здравното застраховане.

Важно е да подчертая, че именно добре управляваната комбинация между дигитален и физически канал – както при продажбата на застраховки, така и при подаването на претенции – е ключът към устойчивия успех и доверието на клиентите. ДЗИ беше определена като „Най-добър дигитален застраховател в България“ на реномираните международни награди Global Insurance Innovation Awards. Наред с това, за поредна година клиентите оценяват ДЗИ на първо място по клиентска удовлетвореност в NPS проучване, реализирано ежегодно от глобалния лидер в пазарните проучвания IPSOS.

Ако държавата премахне физическия хартиен стикер за „Гражданска отговорност“, колко ще отнеме на вашата компания да премине към 100% дигитално издаване на полицата? Имате ли пълна технологична готовност за това?

Застраховката „Гражданска отговорност“, освен с изискването на стикер на предното стъкло на автомобила в момента, е свързана и с издаването на застрахователния сертификат „Зелена карта“, който е неразделна част от полицата на „Гражданска отговорност“ и, за съжаление, все още се отпечатва на хартия. В този смисъл, отпадането на стикерите е безспорно важна стъпка към дигитализацията на процеса по сключване на този тип задължителна застраховка, но има и други подусловия, за да може това да се случи ефективно. Надяваме се в бъдеще да имаме такава възможност, защото това е и най-масовият застрахователен продукт, чиято дигитализация би довела до значително облекчение за клиентите при тяхното обслужване.

Как се справяте с риска от манипулирани дигитални изображения и видеоклипове, когато клиенти подават дигитални заявления за обезщетения? Имате ли вече внедрен софтуер, който да засича AI генерирани измами със снимки?

ДЗИ използва изкуствен интелект за изцяло дигитална обработка на щети по застраховки „Каско“ и прилага технологични механизми за ограничаване на риска от измами с изображения. Процесът беше въведен още преди две години, като ДЗИ отново беше първият застраховател на пазара с такова решение. Разработването и управлението на продукта, включително контролът срещу опити за измами, се реализират в партньорство с Click-Ins – световен лидер в AI базирания контрол на превозни средства.

Клиентите все по-активно използват този дигитален процес, като от началото на годината до май 20% от дигитално заявените щети са обработени изцяло от AI, което е ръст с 11% спрямо 2025 г.

Дигитализацията изисква огромни инвестиции, но същевременно пазарът в момента е притиснат от сериозна инфлация в автосервизния сектор и здравеопазването. Как удържате баланса между инвестициите в технологии и нуждата да запазите цените на полиците достъпни за българския пазар?

Инвестициите в дигитални продукти и процеси са дългосрочни и не се влияят от пазарната конюнктура. С оглед на развитието на технологиите и очакванията на клиентите те са неизбежни и всякакъв компромис в това отношение може да те постави в губеща позиция на пазара. Точно обратното, когато инвестираш изпреварващо и работиш последователно и устойчиво в сферата на дигитализацията, ти имаш предимството да си първи и да можеш да създаваш дигиталните навици на клиентите в тази област. Това е подходът на ДЗИ и на KBC Group в България като цяло.

Нещо повече – успешната дигитализация пести време, пести ресурс и позволява да предлагаме конкурентни ценови решения. Ще дам един пример – обработката на щети с AI пести време и на нас като застраховател, и на клиентите ни. Само за последната година чрез AI обработка на дигитално заявени щети на автомобили ДЗИ сме спестили 5 952 часа от повтаряща се ръчна работа, а доволните ни клиенти са си спестили времето за чакане на одобрение на претенцията им, което вече е половин час вместо 2 дни. Това е истински реален пример за ролята на дигитализацията в застраховането и в подобряването на клиентското преживяване.

Често се казва, че дигитализацията може да елиминира посредниците. Застрашен ли е бизнесът на брокерите от платформите за директно онлайн застраховане?

Застраховането е много далеч от ниво на дигитализация, при което да говорим изобщо за заплаха за дейността на посредниците и брокерите. С времето това ще се промени, като това ще доведе до промяна в посредническата услуга, която ще изисква много по-високо и комплексно ниво на консултация. Вместо да издават и администрират полици, посредниците ще имат повече време за консултация и съдействие на клиентите.

Регламентът DORA влезе в сила в началото на 2025 г. Кое се оказа най-голямото предизвикателство при внедряването му?

Регламентът DORA е важен за укрепване на киберсигурността и устойчивостта на финансовия сектор, особено в контекста на нарастващите заплахи от кибератаки и инциденти. Той е част от по-широката стратегия на ЕС за подобряване на устойчивостта на финансовия сектор и за справяне с предизвикателствата, произтичащи от технологичната зависимост на финансовите услуги и в този смисъл ние гледаме на прилагането му като възможност и инструмент, с който да подобрим нашите решения в сферата на киберсигурността и да предоставим на клиентите по-добро управление на тези рискове.

И на групово, и на локално ниво работим интензивно по прилагането му и спазването на изискванията му, включително и във взаимоотношенията ни с доставчици и подизпълнители в сферата на информационните технологии. Дефицитите, свързани с подготвени сертифицирани кадри и др., се наваксват бързо и се изгражда необходимия капацитет в тази област.

Когато AI модел оценява щета по автомобил на база снимки от клиента, как се справяте с риска от дигитални измами, например манипулирани с метаданни или AI генерирани снимки на катастрофи?

Имаме необходимите софтуерни решения, които ни дават високо ниво на точност при оценката и значително ограничават опитите за измами. Когато „светне сигналната лампа“, имаме експерти, които могат професионално да оценят щетата и до голяма степен да елиминират този риск. Своята роля тук имат и сервизите, където лесно могат да се установят фактическите разлики между заявената щета и реалното състояние на автомобила.

Българският застрахователен пазар има огромен потенциал за растеж

Ива Борисова е застраховател по избор и по призвание с почти 15 години професионален опит в бранша. Като управител на „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“ съчетава управлението на процесите с дългогодишния си афинитет към общото застраховане. Експертизата ѝ е фокусирана върху специфични сегменти, като Финансови рискове, Злополуки и Отговорности. Силно вярва, че с висока образованост, с постоянен труд и със спазване на правилата могат да се постигат устойчиви бизнес резултати.

Г-жо Борисовa, каква е икономическата логика зад модела на „Лет Ми Инс“ и как защитавате пазарната си ниша на „бутиков“, а не масов брокер?

От създаването на „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“, преди десет години, до днес следваме убеждението, че не сме търговци на застрахователни полици, а експерти, пряко ангажирани с проучването, модернизирането и разясняването на застрахователния пазар, така че той да не е абстрактен за потребителите. Икономическата логика на „бутиковия модел“ се корени в добавената стойност, персонализацията и ефективността, която клиентите ни получават. Държим всеки, който е потърсил услугите ни, да знае, че има личен застрахователен брокер. Екип от специалисти, които се интересуват от спецификите на търсенето и предлагат тясно профилирани решения.

За нас е важно ползвателите на застрахователна услуга да знаят, че получават индивидуално проучване и управление на риска, а не просто документ, често с неясно съдържание. Личното отношение – това, че заставаме с лицата си, достъпни сме за съвет и съдействие, по всяко време – това прави разликата и ни носи висока степен на задържане на клиентите. В сравнение с масовия модел на брокерско обслужване, ние се стремим към дългосрочност, а не към бързи, моментни резултати.

Големите корпоративни клиенти често избират международни брокери „по навик“. С какви аргументи един гъвкав, местен бутиков брокер като вас печели застрахователния портфейл на бизнеса в България?

Краткият отговор е: с експертиза, експедитивност и лична ангажираност на мениджмънта. Ако трябва да разгледаме детайлите, международните брокери притежават сложни йерархии и одобрението на редица действия минава през множество разрешения. Ние можем да структурираме решения и изготвим оферти за изключително кратко време. Имаме възможност да подсигурим персонален отговорник – експерт, който приоритетно да се заеме с обслужването.

Освен това, екипът ни познава отлично българското законодателство, местните регулации и спецификата на родния застрахователен пазар, което значително облекчава процеса. Корпоративните клиенти притежават рефлекса да осъзнават, че за „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“ те са от ключово значение, докато за международните ни колеги са просто част от регионалната статистика.

Притежавате лиценз за трансгранична дейност в рамките на ЕС. Какъв процент от портфолиото ви е свързан с международни рискове и кои са пазарите извън България, където виждате най-голям потенциал за растеж?

Да, притежаваме лиценз за трансгранична дейност, още от основаването на „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“. Водеше ни мисълта, че родният пазар не би могъл да отговори на специфични търсения. Истината обаче е, че българските застрахователни компании стават все по гъвкави, при котирането на нетипични рискове. Покрития по международни договори, като пример за имуществени и неимуществени вреди, при изпълнение на регламентирани отношения, за отговорност на даден продукт, вече са ежедневие, а допреди няколко години отнемаха седмици за договаряне.

Хубаво би било преди да се насочим към работа извън България да осъзнаем, всички в бранша, че родният застрахователен пазар притежава огромен потенциал за растеж. Това е и един от основните ни ангажименти като екип – да повишим застрахователното познание на масовия потребител, така че сам да се убеди във важността от застраховане.

Когато български компании изнасят производство или услуги в чужбина, кои са най-често подценяваните от тях застрахователни рискове (напр. отговорност на продукта, киберрискове, специфични местни регулации)?

При международни полици, екипът ни винаги започва от запознаване с договорните взаимоотношения, които българските компании имат, за да знаем кое законодателство ще бъде приложимо и какви са конкретните изисквания по контрактите (често обвързани с местни регулации). По този начин минимализираме риска от подценяване на застрахователни покрития, които биха били пренебрегнати в търсене на атрактивна премия.

В корпоративния свят застрахователният брокер отдавна не е просто администратор на полици, а риск консултант. Как помагате на мениджърите да оптимизират разходите си за застраховане чрез превенция и управление на риска, вместо просто да търсят най-ниската премия на пазара?

Да, в корпоративния свят застрахователният брокер вече е приравнен с най-доверения лекар, с личния банкер и адвокат. Първото, което правим ние от „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“ в помощ на мениджърите, е одит на риска. Анализираме процесите и спецификите, идентифицираме къде е необходимо да се наблегне на превенция. Актуализираме застрахователни покрития, така че да са адекватни на потребностите на клиента и пазарната обстановка, защото често се сблъскваме с полици, подновявани години, без да са съобразени с настъпилите промени.

В търсене на най-ниска цена мениджърите често се съгласяват на застраховки със самоучастия и изключени рискове, без дори да знаят за това преди да е настъпило събитие. Едва при щета разбират, че най-ниската премия често е в резултат на ограничения.

Именно тук се корени и разликата между услугата, която ние предлагаме и останалите. За екипът ни е важно да издадем полици с възможно най-прецизираните покрития и застрахователни лимити, така че клиентът да е максимално защитен, но и за застрахователната компания, която ще носи риска, всички обстоятелства да са изяснени. Това е формулата за дългосрочни партньорства, за изграждане на балансирани застрахователни портфейли и за договаряне на преференциални условия.

Дигитализацията понякога деперсонализира услугата – клиентът общува с екрани, а не с хора. Как намирате баланса между автоматизираните процеси и високия клас лично, индивидуално отношение, което клиентите очакват от вас?

Балансът е следният – използваме хора за комуникацията, за отношенията, за моментите, в които клиентите имат нужда от техния доверен брокер ( пример: при настъпило застрахователно събитие) и оставяме дигитализацията за процесите. Може да се каже, че автоматизираме рутинните задачи и освобождаваме време на специалистите ни за провеждане на качествени консултации и за повишаване на експертизата.

Дигитализацията в застраховането у нас често се сблъсква с регулаторни и консервативни пречки. Докъде стигат дигиталните процеси в „Лет Ми Инс“ по отношение на обработката на щети и автоматизацията на b2b продажбите? Какво е влиянието върху оперативната ви ефективност?

Изцяло се съгласявам, че пред дигиталните процеси стоят редица пречки – хартиени копия, ръчно разписани документи, обстоятелства, които забавят модернизирането на сектора. Въпреки това от „Лет Ми Инс“ се възползваме и внедряваме всички нововъведения, които облекчават работния процес и клиента. Дигитализацията ни позволява да растем като обем бизнес, намалявайки административния ресурс и човешките грешки.

Кои са новите застрахователни продукти, които бизнесът в България тепърва започва да търси масово? Виждате ли реален ръст в търсенето на киберзастраховки или застраховки на отговорности на директори и служители (D&O)?

Киберзастраховките са част от търсенето вече няколко години. Провокирани са от зачестилите хакерски атаки, от регулаторни изисквания и от сключването на международни договори. По-интересен обаче е ръстът, който наблюдаваме при търсенето на застраховки, които обезпечават рискове върху и от служителите на дадена фирма. В компании с чуждестранен инвеститор това се превръща в задължително изискване.

Какви са стратегическите цели пред „Лет Ми Инс“ за следващите 3 години по отношение на приходи и развитие на клиентското портфолио?

Както вече имах възможността да споделя, за брокера ни са важни дългосрочните, устойчиви резултати, а не агресивният растеж. Със сигурност ще запазим политиката си за по-голям процент немоторен бизнес, в сравнение с моторния. Рядко срещано явление в бранша, с което се гордеем и зад което стоят изключително задълбочени познания.

Извън стандартното онлайн купуване на полици, какви други дигитални инструменти (напр. клиентски портали, автоматични нотификации, дигитални портфейли за полици) разработвате, за да улесните управлението на застрахователния портфейл на една компания?

Голям процент от дигиталните инструменти, които изброихте, са част от услугите ни от години. В момента сме на финала на една дългосрочна разработка, която ще даде възможност на един цял икономически сектор да обслужва бизнеса си изключително лесно и оперативно. Надявам се, че при следваща среща ще имам възможността да ви презентирам услугата.

Най-важният момент в застраховането не е покупката на полицата, а моментът на щетата. Възможно ли е днес клиент на „Лет Ми Инс“ да заведе и проследи щета изцяло през смартфона си, без разнасяне на хартиени документи?

Много се радвам, че сте достигнали до това заключение ( за щетата)– бих го редактирала леко, а именно усилията и експертизата при сключване проличават при щета. Да, възможно е клиент на брокера ни да заведе щета през телефона си. Процесът на проследяване е малко по-сложен, но всички опции дадени от застрахователните компании са достъпни за клиентите ни.

Обмисляте ли внедряването на изкуствен интелект (AI) за първична оценка на щети (например чрез анализ на снимки от автомобилни катастрофи или имуществени вреди), което да съкрати времето за изплащане на обезщетения до часове?

Да, обмисляме. Добре обученият изкуствен интелект би бил отличен помощник. Що се отнася до посоченият пример, той касае основно застрахователните компании и техните ликвидационни политики.

В момента различи групи – мотоциклетисти, транспортният бранш и таксиметровите шофьори – се оплакват, че полиците им са станали много скъпи (някои говорят за удвояване през тази година). Наблюдавате ли такава тенденция и ако да – на какво се дължи тя?

Да, има такава тенденция. Още 2025 г. стартираха корекции в премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, първо за таксиметровите шофьори. От началото на настоящата година постоянно се променят премиите за мотоциклетисти и най-вече за транспортния бранш. Според колегите в застрахователните компании, които носят риска, това се дължи на висока щетимост.

Смятам, че проблемите и отнетият лиценз на „Далл Богг“ също имат значителна роля. Спокойна съм, че клиентите на „Лет Ми Инс Застрахователен брокер“ останаха незасегнати от отпадането на тази компания.